Тук пристъпваме към много сложния проблем за възприемане на мирозданието. Когато казваме: „Ние се намираме в нашия свят“ – какво означава това? Ние се намираме вътре в себе си, като в някакво затворено състояние. Имам слух, зрение, обоняние, допир и вкус, общо пет сетивни органа. Това, което усещам в себе си с помощта на тези пет сетивни органа, сумирайки ги по някакъв начин, оценявайки ги в себе си с помощта на програмите, които са заложени в мен, създават в мен картината на света. Нея аз наричам „мой свят”.
Да си зададем простия въпрос: наистина ли това, което усещам вътре в себе си е това, което съществува отвън? Дори от опитите, проведени над същества, близки до нас, откриваме, че не усещаме истинската, единствената картина на света. Да допуснем, пчелата или кучето я усещат по друг начин.
Ако се изменят нашите сетивни органи, ние бихме възприемали света иначе. Например, ако тъпанчето на ухото ми е нарушено, на мен ми се струва, че няма звук. Наистина ли няма или аз така го усещам? Разбира се, че само аз така го усещам. Около мен съществуват огромно количество вълни, а аз възприемам само от 15 до 30 хиляди херца, които възпроизвеждат в мен някакъв вкус, някакво усещане за допир, обоняние или зрение, но в много ограничен диапазон. Аз не чувствам огромните диапазони на вълните.
Освен това, не може дори да се каже, че аз усещам нещо. Вътре в мен има тъпанче, отвън се чувства някакво налягане, а аз отвътре реагирам на това налягане по определен начин и измервам усилията си, изразходени за уравновесяването на тъпанчето.
Под натиска на вълните тъпанчето се огъва, а отвътре аз трябва да положа усилия, за да го върна в първоначалното му състояние. По този начин, измервам своето усилие и по неговия характер съдя за това, което в действителност ми въздейства. Но то може да се окаже съвършено не това, което си представям, защото моите вътрешни усилия имат една природа, а това, което ми въздейства отвън, има съвършено друга природа.
Моята природа е човешка, физиологична, а външната може да бъде съвършено друга, аз дори не знам каква е, тъй като никога не мога да изляза извън границите на своите чувства. Затова никога не усещам този свят, който съществува около мен. А възприемам само моите реакции на нещо, което ми въздейства.
Затова истинският учен не говори за постигане на света, той говори за постигане на нашите реакции на нещо, което ни въздейства. Въобще не мога да кажа какво представлява светът, в който съществувам. Тоест, аз получавам някакви впечатления или усещания само благодарение на това, че така съм създаден. А ако се изменят сетивните органи в мен, техните диапазони, или се появят други, които не са ми известни, впечатлението ми за себе си и обкръжаващите ме би било съвършено друго.
Можем ли въобще по някакъв начин да определим какъв действително е светът, в който живеем, има ли нещо извън нас? Или мирозданието, вселената около мен, аз, другите – всичко това е само илюзия? На този въпрос човекът не може да отговори, изхождайки от петте сетивни органа, които притежава. За това трябва да придобием шести сетивен орган и тогава ще видим себе си и тази илюзия, която наблюдаваме отстрани. Това ни позволява да направим науката Кабала. Усещанията и впечатленията, които получаваме отвън, и това как възприемаме външния свят, се нарича висш свят.
В наше време учените вече разбират ограничеността на подхода за изучаване на природата. Това особено ярко се проследява в квантовата физика, където се сблъскваме с особени парадоксални явления. По времето на Нютон се е считало, че светът е такъв, какъвто го възприемаме. Имаме човек - наблюдател и това, което той наблюдава, се намира пред него. Човекът съществува, умира, а картината на света остава постоянна. Тя по естествен начин се изменя сама по себе си, тъй като вселената се развива, но човекът по никакъв начин не влияе на тази картина. Този възглед на науката е според Нютон.
След това се появява друг възглед. Съществува човек, който наблюдава света, но това не е същата картина, която се вижда отвън. Тя е съвкупност от свойствата на човека и какво наблюдава той. Човечеството стигна до това, изхождайки от изучаването на себе си. Ние започнахме да изучаваме своята физиология и видяхме, че в зависимост от нашите способности, сетивни органи, от усъвършенстването на уредите и т.н., виждаме друга картина. Значи, не просто обективно наблюдаваме нещо съществуващо, а едновременно участваме в процеса на наблюдението. Това вече е близко до гледната точка на Хю Еверет.
Съгласно науката Кабала картината е съвършено друга. Съществува човек, който усеща нещо в себе си. Какво е то? Той чувства равномерното поле, в което се намира, а всичко останало, образите, представите за външния и вътрешния свят, се образуват вътре в човека. Вътре в него съществуват светове, а извън него няма нищо.
Днес ние подхождаме към това и от гледна точка на науката. С това започват да се съгласяват изследователите в областта на квантовата физика и основните, естествените науки вече се доближават до такъв възглед. Науката Кабала говори за това в продължение на хиляди години. Тя отдавна е показвала различните степени на постижение на света от човека, това как той ще определя света, в който ще съществува. Дотогава, докато той не излезе до такова ниво на постижение, което ще му покаже, че всичко зависи само от неговите вътрешни свойства.
Когато човекът започне да разбира, че в действителност той не знае какво се намира около него, че всичко съществува само вътре в него, това ще го доведе до извода, че изменяйки свойствата си, той би могъл да измени и впечатлението си за света. Това, което днес му се струва твърдо, течно или газообразно, би изменило своите параметри и граници. Той би преминал през стена, а въздухът, който сега е прозрачен и проходим, може да стане за него съвършено непрозрачен. В зависимост от това какви свойства има.
Науката Кабала поставя човека в такова положение, от което го заставя да гледа на света по друг начин, извежда го от себе си дотолкова, че той влиза в съвършено друго измерение. Освен това тя позволява на човека да придобие съвършено друга реалност и тогава човекът започва да вижда това и да го усеща.
Проблемът е, че картината на света, която е пред нас, може да се отпечата в мен само в съответствие с програмата, намираща се в мен, т.е. отпечатва се само тази картина, която аз съм в състояние да обработя. Малките деца не виждат много. Колкото по-възрастен става човек, толкова повече вижда и толкова по-сложни вътрешни връзки между обектите различава.
А ако изведнъж пред мен се появи обект, за който в мен няма модел, аз не бих го видял. Защото мога да видя само това, което вече от по-рано съществува в мен, към което съм приспособен и което е в състояние да узрее, да се определи и да се оцени. Затова около нас, в нашия свят, в нашето измерение, в този обем, в който съществуваме, има прекалено много неща, които не виждаме, не усещаме. Ние не знаем какво са те, а преминаваме през тях, без да ни достигат усещания за тях, без да имаме съответстващия модел.
Представяте си, доколко науката Кабала обогатява света на човека. Той започва да вижда тези сили, свойства, обекти, връзки, които обикновените хора не наблюдават! Всичко това се изучава в науката Кабала, тъй като без придобиване на тези навици човек не възприема висшия свят. Той не може да го разкрие за себе си, той просто остава вътре в нашия затворен мъничък свят.
Но това вече е за по-напредналите курсове. Обикновено през втората-третата година на обучението започваме да говорим със студентите на тези теми и в продължение на няколко години те започват да го възприемат и усещат.
Ако човек се занимава по правилната учебна програма, която учените-кабалисти са издали през първи век на нашата ера, тогава, както те пишат в предисловието към тази програма, всеки човек, който правилно се занимава по нея, в срок от три до пет години, излиза на нивото на постигането на висшия свят. Открива му се пълната картина на мирозданието и тогава вече няма въпрос, на който той не би могъл да намери отговор в самия себе си.
