Нашият свят преминава всевъзможни етапи на егоистичния ръст. От Адам се спускат душите и започват да се развиват в нашия свят, преминавайки нулевия, първия, втория, третия, четвъртия и петия етапи на своето развитие, т.е. на развитието на телесните желания. Дори ако човек живееше в джунглата, без някакво обкръжаващо общество, тялото би му давало всевъзможни желания: храна, подслон, семейство, секс. След това се появява стремеж към богатство, слава, почести, знания и към духовното. Егоизмът постоянно расте. При това ръстът не протича по наклонена линия, увеличавайки се постепенно, а скокообразно.

Първата проява на егоизма отбелязваме като появяването на Адам. И преди него на Земята са живели хора, но в тях не се е проявявала точка в сърцето. За първи път тя се проявила в Адам. От него, по аналогия с корена на душите, започва този процес в нашия свят. Следващия път тази точка в сърцето се проявява в Авраам, след това – в Мойсей. За четвърти път била в Рашби, за пети път в Ари, и за последен път в Баал а-Сулам.

Всички тези кабалисти са представители на една и съща душа, която се спуска в нашия свят и създава в него определена кабалистична методика, подходяща за своето поколение.

Адам написал книгата „Разиел а-Малах” („Тайният ангел”), по която са се обучавали 20 поколения до Авраам.

Авраам, представителят на следващото егоистично ниво в човека, е създал своя методика и я е изложил в книгата „Сефер Ецира” („Книга на създанието”). Това е същата тази душа, но потопена в по-голям егоизъм.

Следващият е Мойсей. Той създал кабалистична методика, благодарение на книгата на Адам и методиката на Авраам. Неговият егоизъм вече бил много по-голям – егоизъм от втора степен. Това е свързано с попадането в Египет и с много други духовни и земни произшествия, които са станали тук.

По времето на Рашби егоизмът се е увеличил дотолкова, че е станало разбиването, разрушаването на Първия Храм. Рашби е създал книгата „Зоар“, която се явява основна, тъй като е написана при разрушаването на всички предходни стъпала, съществуващи до този момент. Подобно на разрушаването на духовната структура Адам, която се е разбила на 600 хиляди отделни части и е паднала в нашия свят. До появата на книгата „Зоар” е нямало методика за поправяне на егоизма. Дотогава е нямало какво да се поправя, защото душите не са били толкова егоистични, каквито са се оказали след разрушението на Втория Храм.

Следващата велика книга, която била написана от Ари, е „Ец Хаим” („Дървото на живота“). Ари ознаменува началото на периода на поправянето, когато цялото човечество влиза в своя последен етап (технологичната революция, периодите на просвещаването, на възраждането и т.н.).

Във времената, когато всичко се руши и настъпва обща криза за човечеството (това е нашият етап), се издига още една велика душа – тази на Баал а-Сулам. Той създава методиката за разпространение на науката Кабала в целия свят, базирайки се на предишните източници. Неговите източници са написани на основата на книгата „Дървото на живота” (този негов труд се нарича „Учение за десетте сфирот”) и на основата на книгата „Зоар“, към която е написал коментари.

Не мисля, че в бъдеще трябва да се появи още някакво номинално, основополагащо произведение за поправяне на човечеството. Ние създаваме всевъзможни пояснения, обяснения, коментари на всички тези източници, за да приближим още повече съвременния човек към това което е направил Баал а-Сулам.

Днес не е възможно да си представим, че тази методика може да се промени. Изхождайки от структурата на общата душа, не би трябвало повече да се появяват такива велики източници, методики за поправяне, защото вече всичко е изложено в тези окончателни трудове. Остава ни само, съобразявайки се със съществуващите на земята проблеми, постепенно да адаптираме светогледа на съвременния човек към тези източници. И с това се занимава нашата Академия по Кабала. Особената душа, която се спуска в нашия свят, е една. За това е написано в първия том на книгата „Зоар“.

В нашия свят се появяват едновременно всичките 600 хиляди души. Можем да си представим човечеството, неговото развитие, като редица войници. Отначало те са, да допуснем, хиляда човека, след това – 100 хиляди, в следващия период – милиони, по нататък стотици милиони и на последния етап те вече са милиарди хора.

Във всяко от поколенията всичките 600 хиляди души участват в слизането в нашия свят. Те се разбиват на по-голямо количество тела, за да извършат по-тънка, по-детайлна работа над себе си, за да изпитат в себе си повече усещания, изяснявания и свойства и за да изпитат по-тънки и многообразни връзки помежду си. Това става в душите независимо от нас.

Ние можем да живеем, да работим съвършено автоматично, дори без да мислим за това, защо и как съществуваме, а душата през това време преминава периоди на зрелост и напредва все повече и повече, докато в нея не възникне потребност да се извиси до своя корен. Такава, че човекът действително влиза в осъзнатия живот, започва да се пита: Какво в действителност представлява моят живот, защо, как, за какво съществувам?

Освен „Дървото на Живота”, Ари е имал още много интересни книги. Една от тях се нарича „Шаар а-Гилгулим” („Вратата на кръгооборотите”), където той описва всички възможни кръгообороти, които преминава душата в нашия свят: как, в кого се въплъщава в нашия свят, по какъв начин тя преминава от тяло в тяло и т.н.

Това е много трудна и сложна система от знания в науката Кабала, която ние започваме да изучаваме само след преминаване на три–четири години занятия. За да започнем да разбираме структурата на общата душа, възможностите за слизане на частните души от висшия свят, който се намира над нашия свят; за да можем свободно да проследяваме всички действия, всички метаморфози, произтичащи с душите по време на прехода от един свят в друг, човек трябва да се намира макар и в минимално усещане на висшия свят заедно с усещането на нашия свят.