А какво желае душата, когато не се намира в нашия свят? Въпросът сам по себе си е свързан с времето, което го няма извън нашия свят.

Целият наш свят е построен на скорост, която е по-ниска от скоростта на светлината. Това съответства на теорията на Айнщайн, за което още в 11-ти век е писал древният кабалист Рамбам. А духовният свят се намира на безкрайни скорости, затова скоростта е безкрайна, времето е равно на нула, а масата в нашия свят практически не съществува.

Душата низхожда от своя корен в общата система и се спуска на нивото, наречено „наш свят”. В нашия свят тя преживява определено количество време, да допуснем 70 години. Какво става с нея по-нататък? Тя си отива. Ако човек в продължение на този живот достигне своя корен, т.е. практически е преминал целия път, тогава душата се връща в корена вече не в качеството на точката, от която е слязла като частна клетка от целия организъм, а в качеството на общия организъм, който човек е постигнал и поместил в себе си. Такова състояние се нарича Крайно Поправяне. Т.е. човекът се е поправил, поправил е душата си.

Ако той не направи това, то душата се връща в състоянието на точка и отново се спуска вече в друг период от време, в друга епоха, и, може би, отново се издига. Така всеки от нас в нашия земен живот преминава десетки кръгообороти на живота, докато не влезе в последния кръгооборот. Човекът не знае кога ще се случи това. В него се възбужда въпросът за смисъла на живота, точката в сърцето, и той започвайки да я реализира, достига Пълното Поправяне, включвайки своята душа с всички останали души в същата система на единния организъм, наречен Адам и повече не се завръща в нашия свят.

Спускането на душата в нашия свят е необходимо само, за да се издигне обратно в тази точка, от която се е спуснала, изцяло поправена, в състояние на включване в другите души.

Това е относно обикновената душа. А има особени души. Това са души, които произхождат от най-високия корен на системата Адам. Съществува душа, която постоянно слиза отгоре надолу. До нея има души по-малко, но отнасящи се към нея, спомагателни. Тя слиза в нашия свят всеки път, когато се случват големи исторически събития.