Всичко съществуващо в действителността и добро, и лошо, и дори най-лошото и вредното в нашия свят, има право на съществуване. Никое явление не трябва да се изтребва или унищожава. На нас ни е възложена задачата само да го поправим и върнем към Източника.
Дори един внимателен поглед върху процеса на творението е достатъчен, за да се стигне до осъзнаване на величието и съвършенството на действието и Извършващия го. Трябва да го разбираме и да се пазим от пренебрежение към всяка част на творението, под предлог, че тя е излишна и няма необходимост от нея. Тъй като с това пренебрегваме действието на сътворението.
Но, както е известно на всички, Творецът не е завършил творението в момента на неговото създаване. Затова виждаме в представящата се пред нас действителност, че тя както в общото, така и в частното, се намира под властта на законите на стъпаловидното развитие, започвайки от стадия, предшестващ зараждането и до стадия на завършване на израстването. По тази причина, когато усещаме горчивия вкус на плода в началото на неговото развитие, не възприемаме това като порок или недостатък на плода, защото причината е известна на всеки - плодът още не е завършил процеса на своето развитие.
Така е и по отношение на останалите елементи на действителността: ако нещо ни се струва лошо и носещо вреда, то това е свидетелство, че този елемент все още се намира на преходен стадий от процеса на своето развитие. Затова не сме в правото си да решаваме, че той е лош и да го пренебрегваме, тъй като това не е от мъдрост.