На първо място, всеки следва добре да разбере и обясни на своето най-близко обкръжение, че мирът в обществото, а това е мирът в държавата, и мирът на планетата са абсолютно взаимно зависими. А докато законите на обществото не удовлетворяват всички и остава малцинство, недоволно от управлението на държавата, то ще излезе изпод властта на държавата и ще изисква смяна на правителството.

И ако в това малцинство няма достатъчно сили за открита, лице в лице борба с държавната власт, съществува обиколен път да я свали. Например, ще вкарат в стълкновение една с друга две страни, ще ги доведат до война, тъй като е напълно естествено по време на война да се увеличат много недоволните, и тогава в тях ще се появи надежда да достигнат решаващото мнозинство за смяна на правителството и да организират ново, удобно за себе си правителство. Така че мирът за индивида се явява фактор, пряко влияещ на мира в държавата.

Освен това, ако вземем под внимание онази, постоянно намираща се част от обществото, за която войната се явява специалност и надежда за придвижване в кариерата, тоест професионалните военни и специалистите по въоръжаването, които представляват по себе си притежаващи тежест в малцинството на обществото и прибавим към тях онова малцинство, което е недоволно от съществуващите закони, то ще получим винаги съществуващото оказващо натиск мнозинство, стремящо се към войни и кръвопролитие.

А тъй като мирът на планетата и мирът в отделната държава са зависими един от друг, то дори онази част от гражданите на държавата, която в настоящия момент е доволна от съществуващото положение, тоест умните и предприемчивите, все пак сериозно ще се грижи за безопасността на собствения си живот, вследствие на напрежението, изхождащо от онези разрушители, намиращи се под тях. Така че, ако разбирахме ценността на мира, то безусловно бихме били радостни да възприемем начина на живот на последното поколение, защото какво ли няма да дадеш, заради спасяването на душата.