Става ли човекът, който започва да се занимава с науката кабала, откъснат от нашия свят, отдалечен от нашите житейски грижи? Може би, за него семейството, работата, децата, човечеството – всички наши човешки грижи, престават да съществуват и той гледа на всички отгоре надолу, пренебрежително: с какво там се занимават тези хорица?

Той обхваща цялото мироздание, целият негов процес, вижда всичко от началото до края: светове, души, как те се спускат в нашия свят, плуват по неговото течение, повдигат се нагоре и, гледайки как хората се занимават със своите ежедневни дребни проблеми, виждайки тяхната безцелност, безпомощност и ограниченост, той ги пренебрегва – така ли гледа на света кабалистът?

Оказва се, че не. Истинският кабалистичен поглед, разбира се, е с нещо по-висш, отгоре надолу, но аз бих го уподобил на този на родителите към любимите си деца.

Изучавайки общата душа, творението, наречено „Адам”, казваме, че в него има общо 600 хиляди коренни части, души, които след това се разпадат на множество части, спускат се в нашия свят и се вселяват, грубо казано, в шест милиарда хора.

Има души, които вече са излезли в усещането на висшия свят, те се отнасят към най-високия слой на Адам. След това, постепенно влизат в усещането на висшия свят душите от по-дълбокия слой, отнасящ се към по-ниските слоеве. Такива души са най-продуктивни, защото егоизмът, желанието в тях е повече. Душите, които именно днес стигат до усещането за необходимостта от постигане на висшия свят, са преминали огромна предварителна подготовка в предходните кръгообороти в нашия свят.

Кабалистът, който гледа себе си и света отстрани, все пак наблюдава този свят от своята точка. Той вижда, че останалите души още не са поправени, че се нуждаят от израстване, от подготовка за своето духовно издигане от нашия свят нагоре, назад към духовното ниво. Той има към тях доброжелателно, бащинско, грижливо отношение.

Той подготвя за тях методика и с всички сили, включвайки се във всички останали души, им подготвя най-комфортното, леко, безопасно духовно извисяване. Както родителят поема в свои ръце грижата за своите деца, така и кабалистът поема върху себе си огромната грижа за човечеството: всички негови страдания, всички несгоди, недостатъци, търсения, разочарования, усещане на пустотата и, пропускайки ги през себе си, по такъв начин се включва в човечеството и му помага.

В действителност ние не усещаме помощта на кабалиста. Все още нямаме екран – шести сетивен орган. След това, когато започнем да се извисяваме и повдигаме по духовните нива, ние постепенно изграждаме в себе си този орган, изведнъж го откриваме в себе си и ставаме – всеки от нас – равни на Адам. И тук ние срещаме тези велики кабалисти, които вече са направили в нас предварителните поправяния и ни помагат в това духовно издигане.

Може да се сравни с това, че човекът, който днес се ражда в нашия свят, се ползва от плодовете на цялото развитие на човечеството за изминалите хиляди години. Той още се намира в ръцете на родителите си, но културата, науката, технологията – всичко работи за него. Хората, които са живели преди него, са страдали, откривали, трудили и подготвили всичко, за да може днес той да вземе това и благополучно и бързо да се развие.

По същият начин и нашето духовно издигане се базира на основата, която в предходните векове са създали за нас множество кабалисти. Когато започнем да израстваме духовно, откриваме и усещаме, какво е направил всеки от тях. Такова е отношението на кабалиста към човечеството.