Струва ни се, че някои кабалистични текстове говорят за заповедите, т.е. за необходимите закони за поведение на човека в нашия свят. Но как в действителност кабалистите разбират заповедите?

Ние съществуваме в определен обем, егоистично кли, съсъд, малък свят. Цялата природа - нежива, растителна, животинска и човешка е егоистична. На нашия свят въздействат определени управляващи сили. Ние не ги познаваме, а само предполагаме, че нашият свят, вселената, мирозданието се управляват. От части постигаме тези закони в рамките, в които сме в състояние да постигнем. По същия начин, както когато постигнахме законите на Нютон, а след това видяхме, че те са частни закони, а по-общи са законите на Айнщайн. След това поискахме да разширим познанието си и законите на Айнщайн се оказаха частни по отношение на други по-общи закони и така нататък.

Дори от изучаването на законите в минимален вид виждаме, че всички те са строго задължителни, логически, взаимосвързани. И очевидно има закони, управляващи цялото наше мироздание, това, което толкова е желаел да открие Айнщайн – общата формула на полето, което ни въздейства: на неживата, растителната, животинската, човешката природа. Ако познавахме тези закони, на нас, намиращите се в този свят, би ни било по-леко.

Представителите на неживата, растителната и животинската природа действат по силата на своята природа и никога не грешат, тъй като вътре в тях има програма на творението и тя ги пуска без всякакви проблеми. Новороденото биче прекрасно съществува в този свят, то знае какво може да яде, какво не трябва, къде му е лошо, къде му е добре. На един-два дни то вече ходи свободно и се ориентира в обкръжаващото го пространство. Но повече не се развива: каквото се е родило, на същото ниво съществува до края на живота си.

Единственият, който греши, е човекът. Той се ражда много малък, съвършено безпомощен. В продължение на 20 години трябва да го възпитават, да го напълват с всевъзможни знания, и физически, и вътрешно да расте. Но тъй като нито родителите, нито обществото знаят всички закони на природата, те не могат да запълнят това, което природата не е поставила в него. Тоест, човекът по начало се намира в ощетено състояние – не му достигат вътрешните програми на поведение, за да не греши.

Тези вътрешни програми за поведение той сам трябва да допълни. От къде ще ги вземе? Ето за това говори науката Кабала. Трябва да излезем от рамките на нашия свят, да изучим силите извън нашия свят, които действат тук, и да ги приспособим за нас. По този начин ще действаме правилно, животът ни ще стане щастлив и успешен, удобен и безопасен.

Ако не узнаем и не допълним тази част на природата, която изначално отсъства в нас, няма да оцелеем. Ние не сме представители на животинския или растителния свят, и още повече, на неживата природа, която нищо не допълва за съществуването си. Само човекът греши и се нуждае от допълване. Това, от една страна, го тласка към развитие, но проблемът е, че той не знае накъде да се насочи. И затова в течение на хиляди години се развиваме и само запълваме неравностите.

Законите на природата, които съществуват около нас, са много прости. Съществува всичко на всичко само един закон на природата, който се нарича закон за отдаването, или за абсолютния алтруизъм. В нашата природа, включвайки човека и цялото мироздание, съществуват 613 егоистични желания. Тези желания трябва да поправим на противоположните – алтруистични. Тогава нашето поведение ще уравновесява въздействието на този общ закон върху нас. По този начин ще се окажем в комфортно състояние, в състояние на вечност и съвършенство.

Поправянето на всяко от нашите 613-те желания се нарича изпълняване на заповедите, т.е. на задълженията, защото към това ни задължава природата. Законът на отдаването действа върху нашия свят в съответствие със степента на развитие на човечеството, той ни притиска все по-силно и по-силно.

С всеки период, с всяко поколение, с всяка година човечеството става все по-нещастно, все по-неуравновесено, защото егоизмът постоянно расте, а ние не го поправяме, не го уравновесяваме относно външния закон на отдаването. Получава се, че с всяко поколение ние ставаме все по-нещастни.

В крайна сметка, или с ударите на съдбата, т.е. противопоставянето на общия закон на отдаването, или с разбиране, с помощта на науката Кабала, ще ни доведат да осъзнаем необходимостта от поправянето на своите 613 изконни желания, т.е. към изпълнение на 613-те заповеди.