Става ли кабалистът по-здрав, по-щастлив в семейния живот, по-удачен в бизнеса, по-умен и предразположен към научните открития? Макар и да изглежда, че отговорът е очевиден – т.к., ако са му известни всички сили, известна му е формулата, по която действа мирозданието, то, разбира се, той знае в какво да се „вклини”, какво да използва (това е като игра на борсата, когато човек предварително знае кой ще спечели и кой ще загуби). В действителност това не е така. И ето защо.

Всеки от нас е частичка от общия съсъд («кли»), който интегрално или сумарно определя броят на всичките 600 хиляди души. Затова кабалистът е задължен да действа, изхождайки от целия организъм, чийто представител е той.

Той трябва да отчита общото състояние на човечеството. И не просто е длъжен – той трябва да застави себе си да работи по този начин. По неволя, предвид своята структура, тъй като се е издигнал на това ниво, той усеща целия този организъм като свой. За него всички души са част от неговия собствен организъм, всички те се намират в него. И затова той преживява заедно с всички, боледува, може да не е щастлив в семейния живот или във възпитанието на своите деца. Така става, защото той се явява представител на човечеството по отношение на управляващите сили и е длъжен да включи в себе си цялото човечество.

По-щастлив ли е той в сравнение с всички останали? Да. Защото той осъзнава тази мисия и разбира до къде ще стигне цялото човечество. Освободен ли е той от всички грижи на човечеството? Не. Затова кабалистите боледуват, страдат, преживяват всевъзможни лични драми и трагедии. Само че те преживяват това по различен начин. Обикновеният човек не вижда в тези преживявания смисъл, той не вижда в тях целенасоченост, тяхната необходимост за крайното съвършено и вечно състояние.

Кабалистът чувства цялата болка на човечеството. Тя се смекчава от усещането за важността, необходимостта и целенасочеността ѝ, но той я усеща. Затова не трябва да се мисли, че кабалистът егоистично се е повдигнал над нашия свят, отлетял е в някакви светове и там си почива от нас. Напротив, повдигайки се, той усеща себе си относително нас, както грижовния родител към любимите си деца, помага и, до края на освобождаването на цялото човечество от злото, продължава да твори поправянето тук и да се занимава с подготовката на поправянето на всички души.