"Обичай другия, като себе си"

Това е общото правило на цялата Тора. Както е известно понятието "Общо" означава сума от съставляващи части. Затова, когато рав Акива говори за любов към ближния, един от 613 закони обхващащи живота на човека от раждането до смъртта му и неговите задължения към  обществото и към Създателя, това означава, че всичките други 612 закони са само съставни части от този закон.

При опит да се даде обяснение на това, ние се сблъскваме с още по-странното изказване на Хилел, който на молбата на преминалия в юдаизъм : "Научи ме на цялата Тора, докато аз стоя на един крак" отговорил: "Всичко, което ти ненавиждаш, не прави на другите. Това е всичко !" От отговора е ясно, че цялата Тора съществува заради изясняването и изпълнението само на един закон: "Обичай другия като себе си."

Но как аз мога да обичам другия, като самия себе си, тоест постоянно да изпълнявам всички желания на всеки от обкръжаващите ме, когато аз не успявам да удовлетворя дори собствените си желания !

В Талмуда се пояснява, че аз съм длъжен да удовлетворявам потребностите на другия преди да удовлетворя своите собствени. Например, в Талмуда се казва, че ако господарят притежава само една възглавница, то той е длъжен да я даде на своя роб, и ако има само един стол той е длъжен да постави на него своя роб, а сам да стои прав или да седи на земята, иначе не изпълнява заповедта за любов към другия.

Изпълнимо ли е това изискване на Тора? Доколко тази заповед по думите на рав Акива обобщава целия смисъл на Тора, но най-напред нека да изясним какво представлява самата Тора.

В Тора се твърди, че светът е сътворен с единствената цел да се създадат условия на човека да изпълни законите написани в нея, целта на които е духовното развитие на човека до степен на издигане над нашия материален свят за съединение със Създателя.

Но защо Му е било нужно на Създателя да създава нашата вселена и да ни връчва Тора, за да се поправим? На този въпрос книгата "Зоар" отговаря така: "Който яде чужд хляб, се срамува да погледне даващия в очите. " За да ни избави от подобно чувство, Творецът е създал този свят, където в борба със самия себе си, със собствения си егоизъм човекът спечелва сам бъдещия си свят."

За пояснение ще си представим следната ситуация:

"Богаташ, среща след дълга раздяла беден приятел. Той го взима при себе си в дома си, храни го, пои го, облича го, грижи се за него ден след ден. Един път, мислейки да направи още нещо за другаря си, той го попитал, с какво още може да му услужи. И получил отговор: "Аз бих искал само едно, онова, което получавам сега от състрадание, да го постигна със собствен труд. Ти си в състояние да удовлетвориш всички мои желания с изключение на това !"

И действително не е в състояние даващият да избави вземащият от чувството на срам, независимо от количеството и големината на услугите, които той получава. Творецът е създал нашата вселена и нашата малка планета, за да ни избави от подобно чувство и тук е нашето място за работа, а работата ни е да се завърнем при нашия Създател и като възнаграждение ще получим огромно наслаждение.

Но защо ние изпитваме в нашия свят чувството на неудобство и срам при получаване на нещо от обкръжаващите ни?

На естествоизпитателите е известен законът под названието "Причина и следствие ", утвърждаващ, че всяко следствие по характер е близо до своята причина - източника и всички закони действащи в източника, се предават на следствието.

Действието на този закон се проявява на всички нива на обкръжаващата ни природа: неживата, растителната, животинската и човека. Така се открива възможност да се разбере кой е източникът на всички наши радости и нещастия: доколкото Творецът на природата е корен, източник на всичко създадено, то всички закономерности, действащи в него се възприемат от нас като приятни, и обратно - всички отсъстващи в него са съвършено чужди и неприятни за нас.

Например, ние обичаме покоя и ненавиждаме движението дотолкова, че се движим само, за да достигнем покой, защото нашият корен, тоест Създателят, от когото сме излезли се намира в абсолютен покой, и затова всяко движение е противно на нашата природа. И тъй като единствената цел на творението е съединението посредством Тора с нашия източник, то в резултат ние естествено попадаме в сферата на действие само за приятните за нас усещания.

Човек се ражда абсолютен егоист и расте, грижейки се само за себе си. Мисли за състрадание и помощ не възникват в него и с това той е противоположен на Създателя, оживотворяващ цялата природа. Но, израствайки под влиянието на обкръжаващото го общество човекът, започва да разбира необходимостта от взаимопомощ, размерът и направлението на която зависят от развитието на обществото. Създавайки в нас низки наклонности и връчвайки в противотежест на тях Тора, така Творецът създава възможност да се премахне егоизма ни и да достигнем до състояние, в което да се наслаждаваме без да чувстваме срам.

Има два вида закони в Тора: които задължават човек към човека и човек към Създателя. Но и двата преследват само една цел - да направят човека подобен на Създателя. Не е важно заради кого действа човекът, заради Твореца, или заради хората, защото човекът не чувства нищо от това, което излиза от пределите на неговите лични интереси.

Всяко движение, извършено от човека заради някой друг в крайна сметка е движение направено заради себе си. Невъзможно е абсолютно безвъзмездно да се извърши и най-малкото физическо, или душевно движение без мисълта да се извлече от постъпката някаква полза. Това е известен закон в природата и името му е "Краен егоизъм". Ако се изпълняват законите на Тора, е възможно да се достигне до състоянието на безвъзмездна любов към другите. Ако не се спазват законите на Тора, не може да се излезе отвъд пределите на "Крайния егоизъм ". В Тора се казва, че законите, по които се реализират отношенията ни в обществото са по-важни от законите отнасящи се до връзката ни с Твореца. Спазването на социалните закони в различни ситуации ни дават възможност по-ефективно да изправим себе си в правилната посока.

Сега ние сме в състояние да разберем отговора, който дава Хилел на преминаващият към иудаизма, че главното в Тора е любовта към другите, а всички останали 612 закони са само спомагателни, включително и законите за отношенията ни със Създателя, защото е невъзможно да се слеем с Него преди да постигнем състояние на любов към ближния. И затова Хилел сочи, че любовта към другите е най-точното и бързо средство да овладеем цялата Тора.

Затова Тора не е била връчена на един човек, (например на Адам), или на малка група от хора (семейството на Авраам), а на оформил се вече цял народ, където всички членове заедно са страдали в робството. След излизането от Египет, всеки за себе си е приел това правило за любовта към ближния. Едва тогава получили Тора, когато се появила възможността да се грижат за другите в широкия кръг на обществото от бивши роби, и за дългите 40 години преживяни в Синай достигнали духовно ниво и станали достойни за земя, държава и Храм.

А сега си представете няколко милионен народ, всеки член на който с цялото си сърце, огромна любов и желание се стреми да помогне, изпълнявайки всичко, от което се нуждаят останалите членове на обществото. Ясно е, че в такъв случай няма да има необходимост за нито един член от обществото да се грижи за самия себе си и не възниква страх за собственото му бъдеще, защото няколко милиона любящи постоянно стоят на стража за неговите интереси и са заети с грижата за него.

Но тъй като народът зависи единствено от самия себе си, то нарушаването на което и да е от приетите задължения внася в обществото вакуум от не оказана полза за другите. В зависимост от количеството на нарушителите на законите зависи хармонията и реда в обществото, тъй като всички членове на обществото са отговорни един за друг, както за изпълняването, така и за нарушаването на законите.

В Тора се привежда пример поясняващ тази отговорност: Двама седят в една лодка. Единият започнал да прави дупка в лодката. Другият го помолил да прекрати, но първия му отговорил "Теб какво те засяга? Аз правя отвор на своята половина!" Така по вината на един, който иска да удовлетвори личния си егоизъм ,потъват всички, които са в лодката

Рав Елиезер, син на Рашби*, авторът на книгата "Зоар", ни удивява още повече: не само евреите, цялото човечество са отговорни един за друг. Ако евреите първи изпълнят това правило и след това към тях се присъединят всички останали народи, с това ще бъде постигнато изправлението**.

Но нашият народ преди всички е длъжен да постигне необходимата висота на изпълнение на това изискване, и по тази причина ние се наричаме особен народ, тъй като преди другите сме свързани с колективна отговорност. Не е възможно пълното изправление и възвисяване на света, ако не бъдат обхванати чрез общия закон на мирозданието всички негови членове. Наше задължение е чрез грижата ни един за друг да доведем света до способността му да изпълнява това правило. Докато се достигне това състояние от цялото човечество то всеки, който не е евреин е отговорен лично за себе си, а евреите са отговорни за цялото човечество.

И както на нас ни беше необходимо да изминем пътя на страданията от древния Египет до Нашата земя, за да оценим в пълен обем необходимостта от взаимопомощ, така и цялото човечество ще узрее по пътя на страданията и търсенията. Възможността за по-бързото, или по-бавното изправление на света зависи от духовния уровен на нашия народ, в което е и секретът за всеобщата инстинктивна ненавист към нас, тъй като от всекиго от нас зависи приближаването, или отдалечаването на момента на щастие на целия свят. Затова най-напред отговорността е наша, и задачата ни е любов към ближния, а наградата е вечността.