Липсват ни думи, за да изразим и да предадем духовните понятия, които не са свързани с категориите време, място, движение, тъй като целият ни речник е пригоден, за възприемане на нашия свят. Много е трудно да се подберат думи, които да обяснят преживяни чувства, на човек, който не ги е изпитал. Но все пак, как е възможно да се изразят неуловимите от нашите органи чувства, точно да се опишат, а и да се предадат на другите? Та нали, дори само едно понятие не намери точното си съответствие в дума, ще пропадне и точният смисъл на цялата наука.
Всеки обект и действие в нашия свят имат начало си от съответния им обект от духовния свят. Кабалистите са намерили верен път, за да предават знанията си един на друг, като вземат за основа названието на предметите и действията (клоните) от нашия материален свят, за да опишат съответстващите им предмети и действия (корените) в духовния свят.
Този език е разработен от хора, достигнали духовните светове приживе още в нашия свят и те много точно знаят тези съответствия. Те са го нарекли език на клоните. Така можем да разберем странните названия в кабалистичните книги и в цялата Тора, описания на действията, възприемани от нас като детски приказки или съвсем нелепите повествования.
Този език е много точен, тъй като има еднозначно съответствие между корена и клона му, защото създателите на езика са се намирали едновременно и в двата свята. Затова не трябва да се заменя една дума с друга, колкото и нелепа да ни се струва тя: клонът е длъжен да съответства на корена.
Понятия, които са противоположни в нашия свят, в духовния свят имат един корен. Това може да се разбере от следния пример. Манната небесна включва в себе си всички свойства едновременно. Този, който е искал да я чувства сладка, тя е била сладка, а този, който е искал да е горчива, тя е била с горчив вкус и т.н. Това е така, защото материалният потребител възприема от духовния предмет само онова, което той иска да възприеме от безкрайното множество от свойства. Духовния обект включва в себе си едновременно всички възможни форми и свойства в нашия свят.
Когато Творецът въздейства върху нас Той Го прави на два етапа. Единият е духовният, включващ всички свойства на вида. Вторият преминавайки през нашите усещания, попада в областта на нашите чувства и проявява едно от своите свойства в съответствие със свойството на чувстващия.
Духовните обекти не се разделят от пространството, а от техните духовни несъответствия (несходност на техните свойства). Количеството души, тоест отделните духовни обекти, се определя от количеството на отделените един от друг чрез разстоянието личности. В началото на творението е съществувала една обща душа и съответстващото й тяло Адам. Тя се е сливала с Твореца и затова е получавала максимално наслаждение.
По своята природа душата това е само желание да се получи наслаждение. И според размера на това си желание душата се е напълнила с наслаждение. Но получавайки наслаждение, душата почувствала срам. (Така чувства срам в нашия свят всеки, получаващ голям подарък или заем. Степента на срама зависи от духовното развитие на човека. Единствено това чувство постоянно ни държи в рамки и ни заставя да следваме мислите и законите на обществото. То лежи в основата и на други стремежи, като образование, богатство, положение в обществото, почести).
Душата почувствала безпределно, измъчваш я срам (в съответствие с полученото наслаждение) открива, че единственият начин да се избави от него е да престане да получава наслаждение. И тъй като все пак Създателят е желаел да доставя на душата наслаждение, тя се е съгласила да го приема единствено заради Създателя, а не заради собственото си удоволствие. (Също както в нашия свят, хранейки се "заради мама" - колкото по-голямо наслаждение получава детето от храната, толкова по-голямо наслаждение доставя то на майката).
При това положение душата е длъжна постоянно да контролира получаваното количество наслаждение, за да се наслади само заради Създателя.
И тъй като е било невъзможно за общата душа да преодолее своето естествено желание да се наслади заради себе си, тъй като то е било огромно, тя се е разцепила на МИЛИЯРДИ парчета души, на които им е било по-лесно да извършват дадената им работа, по изкореняването на желанието за наслаждение заради себе си. И в това е основата на чистите души. Тъмните души получават наслаждение съгласно своето желание, пренебрегвайки чувството на срам.
И тъй като в духовния свят, където няма разстояния, близостта се определя от съвпадение на действията и мислите (взаимната близост, взаимната любов), то душата, получавайки "заради Създателя", Му е близка, защото те си доставят един друг наслаждение, както майката и детето. И близостта се определя от степента на наслаждение, което получава душата (заради Създателя). Желанието да се насладим действа в нас инстинктивно, а желанието да се избавим от срама и да се насладим заради Създателя идва от нас самите и затова са нужни особени и постоянни усилия.
Душа, която получава за себе си, е противоположна на даващата. Намаляването на желанията довежда до отдалечаване от Създателя, и така от различната степен на отдалечаване са се образували всички светове чак до нашия свят, където на всяка частица от общата душа е дадено определено време (живот) и повторни възможности (кръгооборот на душите) за самостоятелно поправяне.
Човека се ражда с единственото желание да получава наслаждение за себе си. Всички наши "лични" желания произлизат от системата на тъмните сили, т.е. човекът е отдалечен безкрайно от Създателя и затова не Го чувства (човекът е духовно мъртъв). Но, ако в борбата със себе си той придобива желанието да живее, мисли и действа само заради другите и Твореца, като по този начин очиства душата си, той постепенно се приближава до Твореца и се слива с Него (и според степента на приближаването си, чувства все по-голямо наслаждение). Нашия свят е създаден заради това преобразуване на душата, а всичките духовни светове са само стъпала по пътя ни към Твореца. Да се слеем с Твореца е цел, която можем да осъществим още в този си живот.
Нашият свят е най-крайната (противоположна по свойства) точка от Създателя и избавяйки се от желанието да удовлетворяваме само себе си, ние се сближаваме с Него. По такъв начин печелим двойно: наслаждаваме се от получаването на наслаждения от Него и му даваме наслаждение. (Както, хранейки се при мама получаваме удоволствие и от храната, и от удоволствието, доставено на мама.)
Трябва да отбележим, че времето за егоистично наслаждение "заради себе си" е ограничено от продължителността на живота ни и от размера на желанията ни. Не може се изядат два обяда, затова пък може да се даде, да се раздели, или да се получи заради другиго безброй пъти и така да се получи неограничено наслаждение!
Всички светове и населяващите ги (в това число и нашия свят) са обединени от единния замисъл на Твореца да даде безкрайно наслаждение на душата. Тази единствена мисъл затваря в себе си цялото творение от неговото създаване до края му. Всички страдания изпитани от нас, работата над себе си, възнаграждението, са определени само от тази мисъл. След индивидуалното поправяне на всички души, те отново ще се съединят, както преди в една и по този начин наслаждението, което е получавано от всяка душа ще бъде резултат не само (от получаване на наслаждение и от доставянето на удоволствие на Твореца), но то ще бъде умножено по количеството на съединилите се души!
А дотогава, според степента на работа над себе си, при духовно извисените хора се появява ново сетиво, те започват да чувстват другите светове и още приживе стават притежаващи всички светове. За тях езика на Кабала става език на действията, мислите, чувствата. Тогава противоположните понятия в нашия свят се обединяват в единен корен.