Сред тези народи не ще намериш ти покой, и не ще има почивка за нозете ти

/Дварим,28:65/

И замисленото от вас - не ще бъде това, изречено от вас: ,,Ще бъдем, както другите народи, както племената на другите страни"

/Йехезкел, 20:32/

 И така, Творецът, самият живот явно ни показва, че народът на Израел не може да съществува в изгнание. Той няма да намери покой там, подобно на тези народи, които са се смесили с други народи, докато не са се разтворили в тях и са открили своя покой, така че да не остане и спомен от тях.

Но народът на Израел не е такъв! Той не ще намери покой сред другите народи, докато не се изпълни казаното: ,,И оттук ще възжелаете Твореца; и ще го намериш, ако го търсиш с цялото си сърце и цялата си душа".

Това може да се обясни с проявата на Висшето управление. Казаното е предназначено за нас и ни е дадено истинското средство за достигането на целта - науката Кабала. И тежко ни, ако се съмняваме в нейната достоверност и твърдим, че всичко, което ни се случва, за което е било предсказано, е случайност и сляпа съдба. За такова нещо има само едно лекарство - отново да ни се пратят бедствия и то в такъв размер, които да ни покажат, че това не е случайност, а необратимо Висше управление, за което свидетелства Кабала.

И това може да се обясни, ако се изходи от същността на закона за развитието: благодарение на постигнатото достоверно ръководство за действие с помощта на науката Кабала, което позволява да се избере във Висшето управление пътя на насладата /виж статията ,,Двата пътя"/, нашето развитие е протичало по-бързо, отколкото при останалите народи. И вследствие на това развитие на народа ни му е било възложено задължението постоянно да върви напред и с пълна точност да изпълнява указанията на науката Кабала.

Но доколкото не сме изпълнили това, а сме пожелали да пренесем тук и своя дребен егоизъм, т.е. да получим заради себе си, това е довело до разрушаването на Първия храм, тъй като сме искали да използваме тези свойства за получаване на богатство и установяване на господство на силата над справедливостта, както и останалите народи.

А доколкото Кабала забранява всичко това, ние сме отхвърлили и нея, и предсказанията, и сме възприели обичаите на съседите си, за да съумеем да се насладим на живота така, както е изисквал това техният егоизъм. Вследствие на това силите на народа са се раздробили: някои са станали последователи на егоистичните царе и техните придворни, а други - на тези, указващи пътя. И този разкол е продължавал до  разрушаването на Храма.

 Във времената на Втория Храм това е станало най- забележимо, тъй като началото на разделението е започнато публично от недостойни ученици, начело на които са стояли Цадок и Битус. Причината за техния бунт против мъдреците е била необходимостта да работят  заради Твореца. Както са казали мъдреците: ,,Мъдреци, бъдете предпазливи в речите си". Но те не желаели да се избавят от егоизма и затова създали съобщество от подобни на тях непристойни хора, и станали голяма секта, наричана ,,садукеи". Те били богати и знатни хора, поставящи си за цел удовлетворяването на своите егоистични страсти, което не съответства на положенията в науката Кабала.  Те воювали с ,,фарисеите" и това довело да завземане на властта от  Рим  над народа на Израел. Не пожелали да сключат мир със завоевателите , както съветвали кабалистите, докато не бил разрушен Храма и не бил изпратен в изгнание целия цвят на народа на Израел.

 Отличието на житейските идеали от принципите на Кабала

Житейските идеали са основани на човешките отношения и затова не могат да се издигнат по-високо от тях. За разлика от принципа на Кабала, чийто източник се намира в Твореца и позволява извисяването над човешките свойства.

Основата на човешкия идеал са достойнството и отплата за славата в очите на хората и  делата на човека , насочени към това да се прослави сред тях. И макар понякога  да е презиран от съвременниците, малко или много всеки се надява да получи признание от бъдещите поколения и това му е скъпо като скъпоценен камък, носещ на човека голямо удовлетворение, въпреки че никой не знае за него и не може да го оцени.

А принципът на Кабала е основан на получаването на слава в очите на Твореца и затова изучаващият Кабала може да се издигне над човешките качества.

Така и сред народите в нашето изгнание: до момента, в който сме се придържали към принципите на Кабала, ние сме били защитени. Но заради недисциплинираните ученици и техните стремежи да реализират своите егоистични замисли сме изгубили целта на живота, т.е. работата върху достигането на Твореца. И понеже целта е възвишена, всеки, който я е променял в егоистична цел за красив живот, забогатявайки, разбира се, излагал своята цел като достойна и прекрасна. И ако човек, изучаващ Кабала, харчи последните си пари за разпространявяне на знанията за Кабала и за обществени нужди, то преуспяващите егоисти харчат излишните си пари за прелестите в живота: храна, пиене, дрехи и украшения,- и се сравняват с видните деятели на този народ, сред когото живеят.

С това аз искам да покажа, че науката Кабала и законът за естественото развитие, и даже сляпата съдба вървят заедно, ръка за ръка в чудесно единение. Така че причината за всички наши несполуки и изгнание, (а за дните на нашето изгнание може много да се разкаже), е нашето недобросъвестно отношение към науката Кабала. И ако ние изпълнявахме нейните изисквания, с нас нямаше да се случи нищо лошо.

Съгласуваност и единство на науката Кабала, сляпата съдба и развитието на човешката равносметка

 И вследствие на това аз предлагам на Израелския народ да каже на нашите беди: ,,Стига!" - и да си направи равносметка (нека това е просто човешка равносметка), основавайки се на всички тези заключения, които отново и отново са се връщали към нас, и тук, на нашата земя също; и да пожелае отново да заживее по своите закони, защото нямаме като народ никаква надежда да се задържим на тази земя, докато не се заемем сериозно с изучаването на науката Кабала, без каквито и да било отстъпления, при съблюдаването на категоричното условие да се работи заради Твореца, а не егоистично, заради себе си.

Ако ние не последваме това указание, то съществуващите в нас убеждения без съмнение ще ни принудят да се отклоняваме ту надясно, ту наляво, както това се  случва с други народи, че дори и много повече. Защото природата на развитите е такава, че не можеш да ги обуздаеш и мнението на всеки един от тях е важно, то не прекланя глава пред нищо и не познава компромиси. И затова е казано от мъдреците: ,,Народът на Израел е най-упоритият между народите", тъй като колкото по-обширни са познанията на човека, толкова по-упорито той настоява на своето.

Това е закон и в психологията. И ако не можете да ме разберете, отидете и го изучете от примера на нашия народ. Защото само  започнахме да строим и успяха да се проявят в нас упорството и решителността: това, което един строи, друг разрушава.

...И това е видно за всички. Аз ще внеса само една новост: те предполагат, че в края на краищата противоположната страна ще схване опасността и тогава, прекланяйки глава ще приеме тяхното мнение, но аз знам, че дори и в една каруца да ги впрегнем, те няма да отстъпят един на друг и на йота. И никаква опасност няма да застави никого да се откаже от реализацията на собствените си намерения.

С една дума, докато не извисим своите цели над материалния живот, няма да достигнем възраждането на материалното благополучие, тъй като духовното и материалното не могат да се съчетават заедно, защото ние сме привърженици на идеите. И въпреки че сме потопени в материалното и духовното се намира зад четиридесет и девет врати от нас, така или иначе няма да се откажем от идеите. И затова  нашата възвишена цел е достигането на Твореца.