Понятието независимост определя целия живот на човека. Животните, лишени от свобода, ако не загинат линеят. Това е точен знак за това, че природата и нейното управление от духовния свят не е съгласна с какъвто и да е вид робство. И не е случайно, че през последните сто години човечеството е проляло толкова много кръв, за да завоюва относителната свобода на личността. Ние много широко си представяме свободата и независимостта, защото предполагаме, че у всекиго от нас съществува вътрешната потребност от тях и може да ги използва по своя воля и желание.

Ако се вгледаме в действията на човека, ние ще открием, че те са продиктувани от нуждите му и той не притежава никаква свободна воля. Това е така, защото външното управление осъществява въздействието си върху човека чрез две чувства: наслаждение, или болка (щастие или страдание). Животното няма възможност да избира. Преимуществото на човека пред животното се състои в това, че човекът съзнателно предпочита да изтърпи болката, знаейки, че после го очаква удоволствието.

Пример: Болният се съгласява на болезнена операция знаейки, че това ще доведе до подобряване на неговото състояние. Този избор всъщност не е нищо повече от делова сметка, при която се оценяват възможностите за бъдещи удоволствия. Тоест, чрез просто аритметично действие се съпоставя величината на бъдещите удоволствия с величината на страданията и разлика между тях диктува изборът на човека.

И ако полученото удоволствие е по-малко от очакваното, това доставя страдание на човека, а не радост.

Единствено притегателната сила на наслажденията ръководи човека и животните в действията им и чрез нея става управлението на всичко живо във всички стадии на живота и затова няма никаква разлика между тях, тъй като свободата на волята не зависи от разума. И нещо повече, даже изборът на вида на наслажденията не зависи от свободния избор на личността, а се диктува от нормите и вкусовете на обществото. Няма напълно независим индивид, който може свободно да действа.

Хората вярващи в управлението отгоре очакват награди или наказания за своите постъпки в отвъдния свят, а атеистите в този. Затова на човекът му се струва, че той е свободна личност, самостоятелно живеещ и действащ, независим от външните сили. Коренът на това явление се намира в причинно-следствения закон, действащ като цяло в природата, и конкретно за всяка личност.

На всяко от четирите вида творения: неживо, растително, животинско и човека, действа закона за причината и целта във всеки момент на тяхното съществуване в света. Всяко тяхно състояние се определя от действието на външните причини към избраната отвън цел, на бъдещото състояние.

Всеки обект съществуващ в света постоянно се променя (тоест изоставя предишната форма и приема нова) под въздействието на четири фактора: 1. Произход; 2. Природа - неизменен; 3. Външни фактори; 4. Промяна на външните фактори.

Първият фактор: Произходът или първичната материя и нейната предишна форма. Тъй като всеки обект постоянно изменя своята форма, то всяка по-предишна негова форма, относно следващата, се определя като първична и нейните вътрешни качества са зависими само от произхода и диктуват следващата форма т.е. явяват се неин главен фактор, нейна лична информация, гени и свойства.

Вторият фактор: Причинно-следственото развитие в зависимост от произхода на обекта. Той е променимо, както например зърното, което покълва в почвата и дава след това растение: зърното загубва своята форма и придобива нова във вид на растение, което на свой ред дава нова форма във вида на първата, тоест зърно, защото такъв е и неговият произход.

Изменя се единствено количеството на зърната и понякога качеството (размер, вкус). Тоест наблюдава се причинно-следствен порядък, където всичко зависи само от произхода на обекта.

Трети фактор: Това е причинно-следствената връзка на тази част от първичната материя, която изменя своите свойства от контакта с външните сили. В следствие на това се изменя количеството и качеството на зърното, защото са се появили допълнителни фактори почва, вода, слънце и те са допълнили свойствата на първичната материя. Но силата на произхода надделява над допълнителните фактори, и затова тези изменения се отнасят към измененията на сорта, но не и към изменянето на вида. Тоест, както вторият и третият фактор е вътрешен за обекта, но разликата е в изменящото се количество и качество.

Четвъртият фактор: Това е причинно-следствената връзка на действащите сили отвън например, случайност, стихия, съседи по дом.

Тези четири фактора по принцип съвместно въздействат на всеки материален (зърното), индивидуален (мислите, знанията, чувствата) обект. За хората първият фактор произходът - плодът на родителите, е най-важен, тъй като потомъкът се явява в определен смисъл тяхно копие, тоест почти всички особености и менталност на дедите и прадедите се повтарят в него. Тоест представите и знанията, които са придобили предците, се проявяват в потомците даже несъзнателно, като привичка и свойство.

Скритите духовни сили, предадени им по наследство, движат всички техни постъпки. Физическите и духовните качества, получени от предците, се предават от поколение на поколение. Оттук се появяват различните видове стремежи в хората: към вяра, критика, материални блага, духовност, скъперничество, срамежливост и така нататък, тъй като всичко това не са придобити свойства, а наследени от близките и далечни предци, записани в определени части на мозъка.

Но тъй като придобитото от предците автоматически се наследява от нас, тези свойства са подобни на зърното, загубило формата си в земята. Но част от предадените ни свойства се проявяват в нас в обратно, противоположно значение тъй като първичната материя се проявява в силите без техните външни форми, тя може да носи в себе си както положителни, така и отрицателни свойства. Така например у прадядо антисемит внукът е юдофил. На човека въздействат и три други фактора.

Последователността на причините и техните следствия, произлизащи от произхода на човека от вторият фактор са неизменяеми. Зърното под влияние на обкръжаващата го среда покълва и постепенно си изменя формата до окончателното съзряване на новото зърно.

Тоест първият фактор е придобил формата на първичната материя само с разликата от количествата и качествата. Човекът, раждайки се попада под влиянието на обществото и възприема неговия характер и свойства. Склонностите, които са му предадени по наследство се видоизменят под влияние на обществото.

Третият фактор, който действа върху първичния материал - произходът и генът това е влиянието на обкръжаващото го общество. Всеки от нас знае по себе си, как вкусовете и възгледите се изменят под влияние на обществото. Това не може да стане в неживата природа, живата или животинска природа, а само при човека.

Четвъртият фактор това е прякото и косвено влияние на отрицателните, външни фактори, например, липса на благополучие, безпокойството, нямащи отношение към последователния порядък на развитие на първичния материал.

Всички наши мисли и действия зависят от тези четири фактора едновременно и ни диктуват целия начин на живот. Ние сме като глина в ръцете на ваятел, подвластни на тези четири фактора. Няма свобода на желанието, то се определя от взаимодействията на тези четири фактора и никакъв друг контрол не е възможен.

Никаква теория не ни дава отговор на това, как духовното управлява и движи талантите, кой се явява посредник между тялото и душата, между душата и атомите. С всичко това се занимава метафизиката.

В Кабала пише, че всичко, което е създадено във всички светове, се състои само от излъчване и съсъди, които то изпълва.

Човекът е единственият съсъдът, желаещ да получи излизащото излъчване от Създателя. И това му желание, да получи излъчването му носи живот и наслаждение. Наслаждението е духовно или материално вещество в зависимост от големината на желанието. Разликата между хората се свежда само до размера на това желание.

В зависимост от величината на желанието човекът се изпълва с излъчване, идващо направо от Създателя и даващо ни живот. Това, което прави нещата различни по цвят, материал и т.н. се явява следствие от големината на желанието за получаване. От желанието зависи количеството на излъчване, с което ще се напълни съсъда. Тоест желание с определена величина ни дава формата на минерала, друга величина ни дава вида на течността или цвета, тоест вълновото поле.

Всичко зависи само от мястото по скалата на желанието, за да се приеме излъчването отгоре. Излъчването обхваща всички светове и количеството му е неограничено. Сега става възможно да изясним въпроса за свободата на личността, тъй като личността това е определен размер желание да се получи излъчване от Създателя и всички свойства, които са присъщи само на него, зависят само от размера на това желание, тоест от величината на силата на притегляне или отблъскване на излъчването.

Силата на притеглянето, наричаща се обикновено ЕГО, заставя индивида да се бори за своето съществуване. Ако ние убием някое от неговите желания и стремежи в живота му ние всъщност го лишаваме от възможност да напълни своя "съсъд", което е негово исконно право, дадено му от Създателя.

Всякакви идеи се прилепват към човека под въздействието на обкръжаващата го среда, както семето се развива само в земята, като най-подходяща средата. И затова целият наш избор в живота това е изборът на обществото и на кръга от приятелите ни. Ако променим обкръжаващата ни среда, ние не сме в състояние да запазим предишните си възгледи, защото отделната личност е само копие, продукт на обществото в което живее.

Хората, разбиращи това, са направили извода, че човека няма свободна воля, защото е продукт на обществото, и мисълта му не управлява тялото му.

Произходът на човека е основният първичен материал, който се получава по наследство. С него той получава движението на душата - стремежа. Само по това той се отличава от всички останали хора. Това, което ни обкръжава ни влияе еднакво, но няма да се намерят двама еднакви човеци. Трябва да се знае, че този първичен материал е истинското богатство на индивида.

Това богатство не трябва да се променя, тъй като чрез него човека, става личност. И затова онзи, който унищожава макар и едно духовно движение, или стремеж в човека, създава празнота в света, тъй като в никое друго тяло и никога вече това няма да се повтори. Видно е, какво престъпление извършват така наречените "цивилизовани" народи, които налагат своята "култура" на други народи и не се замислят, че с това разрушават устоите на тяхната култура.

Възможно ли е да се осигури пълната свобода на личността в обществото? Ясно е, че за да функционира нормално обществото, то задължително налага закони за индивидите си, тоест ограничения и норми и по тази причина личността и обществото се противопоставят. Ако се диктува правото на мнозинството, това би означавало регрес вместо прогрес, тъй като мнозинството винаги е по-малко развито от личността.

Ако обществото създава своите закони съгласно законите на Тора, то човек, следвайки тези закони, не губи възможността максимално да развива индивидуалността си (до сливането с Твореца), тъй като законите на Тора са естествените закони за управлението на света и обществото. Ако пък обществото създава своите закони в противоречие със законите на Тора, то човек, даже изпълнявайки ги, не може да достигне максималното си развитие.

Съгласно целенасоченото управление, ние сме длъжни да изпълняваме законите на Тора, за да се развие в необходимото направление личността и обществото. В законите на Тора е указано, че трябва да се решават всички проблеми, като се вземат всички мнения на обществото. Затова те се квалифицират като "природно правило на управлението". Законите на Тора, всъщност са закони за управление на природата непосредствено или чрез външния свят.

Кабала, изучавайки взаимовръзката на законите на Тора, действащи "отгоре надолу" върху нашия свят потвърждава, че и законът за правото на мнозинството в обществото се отнася към природните закони. Човечеството върви по два пътя: "Пътят на Тора" и "Пътят на страданията". И двата пътя ни обезпечават развитие в нужното направление.