Първото систематично изложение на основите на Кабала е дадено в книгата "Зоар". След това много векове до появата на великия кабалист Ари, само единици тайно са се занимавали с Кабала. Ари имал няколко ученици. Но само един Хаим Витал, според думите на самия Ари разбрал неговото учение и го записал вярно. Учениците на Ари на свой ред били известни познавачи на Тората.
Веднага пък след смъртта на учителя, Хаим Витал се заел със систематизацията на записания от него материал. Може да бъдем поразени от огромното количество материал, записан дума по дума от уроците на учителя - повече от 10 тома сбит текст. По-долу се излагат редица мисли от предисловието на Хаим Витал към книгата "Шаар акдамот".
Всяко поколение, което не се е удостоило с идването на Машиаха и не е построило Храм, е тъждествено на поколението, което е разрушило Храма. От какво зависи идването на Машиаха. В книгата "Зоар" е даден еднозначен отговор: докато хората се занимават със сухата Тора, говореща само за физичното, но не и за духовното изпълнение на заповедите, Машиаха няма да дойде. Духовното осмисляне на Тора е възможно само с помощта на Кабала. Заниманията с Тора трябва да се свеждат не към собствена изгода не за получаването на престижни места, почести и не заради званието равин или мъдрец. За такива хора, криещи подобни мисли, е казано в Талмуда (Брахот, 17), че по-добре за тях би било да не се раждат.
Тора може да бъде едновременно и лекарство, и отрова оживяваща или умъртвяваща сила.
Тора включва в себе си всичките четири свята АБИ"А. Когато тя (Тора) още се е намирала в Ацилут, то се е наричала Кабала. Там тя е свободна от всички скриващи я обвивки.
Именно в съответствие с тази Тора (подобно на строежа на света Ацилут) и е създал Творецът останалите светове, в това число и нашият. Творецът е създал света, гледайки в Тора. Ацилут е чисто божествен свят, където няма още разделения на добро и зло - кдуша и клипа. Тора там е съвършено открита сама по себе си, без всякакви обвивки.
Тора на света Йецира, наричана също "Дървото на познанието на добро и зло" и относно Тора в света Ацилут, е подобна на прислужницата, относно господарката. В Тора на света Йецира има изменения и даже противоречия, които отсъстват в Тора на света Ацилут. В нея (Тора на света Йецира) вече се говори за съотношенията добро зло, свято не свято - кашер-пасул.
Мишна и Талмуд, макар и съставени на основата на тайните на Тора, се наричат само нейно тяло, в отличие от Кабала, наричана душа на Тора. И както са говорели самите мъдреци на Талмуда (Санедрин, 24), че Талмудът може да свети само посредством книгата "Зоар", в която е казано, че Тора това е светлина. И няма съмнение, че ако светът Брия се явява само обвивка и клипа на света Ацилут, подобно на делниците относно съботата, така и Тора на света Брия е Мишна е всичко на всичко само клипа на Тора на Ацилут Кабала.
Кабала е скрита Мишна и на Вавилонския, и на Йерусалимския Талмуди, като зърно, скриващо се под няколко обвивки. И само мъдрият ще разбере защо Мишна се нарича клипа относно Кабала нали всички понятия в Мишна се ограничават с нашия свят с ниските и груби материални, съставляващи го.
Обаче тази клипа способства за съхраняването на зърното само ако не я използват вредни цели.
Но ако целта на изучаването на Тора е в извличането на някаква полза (освен избавлението от егоизма) лично за себе си, то се счита, че се занимават не с Тора, а с неин заместител, а самите изучаващи не се считат за деца на Твореца, а слуги, търсещи заплата, и работещи само заради нея.
Различието между нашия и бъдещите светове, както е казано в Талмуда (Брахот, 34), е само в изменението на властта земна в небесна и затова небесната Тора е Кабала - Тора на Машиаха.
Всеки е длъжен да се занимава с Мишната и Талмуда в такава мярка, в каквато неговият мозък е способен да издържи, а след това да пристъпи към изучаването на Кабала, както е завещал цар Давид на своя син Шломо "Познай Бога на отците свои и Му служи".
Ако занятията с Талмуд са трудни за изучаващия, той може изцяло да се занимава с Кабала, както е казано (Талмуд, Хулин, 24): "Който не е видял добър резултат (от своето учение) след пет години повече от това няма и да види". Но и в такъв случай вместо Талмуда е длъжен да изучава опростени, кратки пособия, за да не сгреши в изпълняването на заповедите.
В книгата "Зоар" са описани четири велики учени, влезли в Пардес (ПАРД"ЕС пшат (обикновено тълкувание), ремез (намек), друш (алегория), сод (тайното).
Трите първи тълкувания се считат клипот. Те са повърхностни относно тайното. И затова само владеещият тайното тълкувание рав Акива, единственият от четирите мъдреци, е влязъл с мир в Пардес. Има се предвид духовното пътешествие в световете АБИ"А, наричани Пардес (градината). Трите останали пострадали: единият не разбрал нито едно тълкувание и станал невярващ (както аналогично в наше време от неразбирането на смисъла на Тора), вторият започнал да се покланя на други сили, идоли, а третият излязъл от пътя.
Започвайки с Адам, който предпочел Дървото на Познанието на Добро и Зло (Тора на световете БИ"А) пред Дървото на Живота (Тора на света Ацилут Кабала), се увеличава числото на противниците на изучаването на Кабала. А списъкът с нещастията расте. В това е причината, че са били счупени първите Скрижали на Завета, отнасящи се към Дървото на Живота и заменени с други, отнасящи се към Дървото на Познанието на Добро и Зло.
Мишна е слугинята на Тора, довела до разрушаването на първия и втория Храмове и към това, последното горчиво и дълго изгнание, изходът, от което е възможен само чрез изучаването на Истинската Мъдрост хохмат емет Кабала. Само с помощта на книгата "Зоар" (Насо, 124) "ще се върнат синовете на Израел от изгнание".
Още пророк Елияху предсказал на рав Шимон, че този грях от Адам ще се проточва и до наши дни, докато не се върнем с любов към изучаването на истинската мъдрост и чак тогава ще се върнем от изгнание.
"Зоар" (Толдот, 139) обяснява причината за продължителността на нашето изгнание така: "целият период на Израел се дели като че ли на три групи. Първата група са обикновените хора. Втора са мъдреците, занимаващи се с обикновеното тълкуване на Тора и третата са кабалистите.
За първата група Творецът е казал: "Мен те не ме познават", Третата група Той нарекъл "синовете мои". А втора група, отхвърляща изучаването на Кабала и занимаваща се само с обикновеното тълкуване, и при това, утвърждаващи, че това е и Тора, нарекъл "зли мъдреци, не умеещи да правят добро. И Той, Творецът не им помага. А те само безкрайно повтарят своите прости, груби обяснения и пилпулим (обърканост) и те са причината за всички страдания."
Първата група е подобна на животните. Душата им е животинска и те умират като животните. Цялото тяхно занимание е в заселването на земята, нейната обработка и общественото насочване, а всички техни стремежи са към насищането на тялото. Затова те опустошават душата. "И Мен те не ме познават, е казал Творецът, та нали те са далече от Тора, наричана Живот и затова са мъртви за бъдещия свят" (олам аба).
При втората група мъдреците, занимаващи се с Тора, душа им се спуска от небето, но не се повдига от земята, както и в първата група. В тяхната Тора няма светлина, тъй като тяхната Тора са грубите материализирани обвивки на нашия свят, с които оперира Талмудът. Съвършено скрити от тях са 32 потока на висшата мъдрост, "13-те правила на тълкуването" на Талмуда. Изучаващите само Талмудът са подобни на гризящите стени, и техните очи не виждат истинската Тора.
Тези, които посвещават себе си на Кабала са синовете на Твореца. Получават ключовете от Вратата на Живота и се обръща тъмнината на нашия свят в светлината на всичките светове, и тъмнината на Талмуда от неговото просто тълкуване на нашия свят се обръща чрез кабалистичното тълкувание в светлина и цялата тяхна Тора е светлина! И всичките трудности в тълкуванието на Талмуда се обръщат от тях в светъл и широк път.
Не става дума за безполезността от изучаването на Талмуда. Нали същият този рав Акива е единственият излязъл от пардес, тоест постигнал всичките светове и техните тайни още бидейки в нашия свят, се е занимавал с неговото тълкуване. Но занимаващите се с простото изучаване на Талмуда, обличат, като че ли и траурни одежди на Тора, и тях ги укорява всеки ден гласът, изходящ от планината Хорев: "Ой! Тези принизяващи и срамящи Тора"
Прави са народите на света, говорещи каква е разликата между вашата и нашата Тора. Ето и нашата Тора са всякакви повествования. И горко на предизвикващите подобно отношение на към Тора. Те удължават нашето изгнание и удължават нашите страдания. Но все едно с Кабала не желаят да се занимават, измисляйки всевъзможни доводи и оправдания.
Да пък и за какво им е това, та нали и така те се славят като мъдреци. Но глупостта е в дълбочината на техните очи. Така и Авраам е нарекъл Елиезер един от народа магаре, защото, макар и да е учил Тора от самия Авраам, не се удостоил, да види Шхина Божественото сияние. Така и всички от малки и до големи, преследващи в своите занятия само простото изучаване и не желаещите да постигнат Истинската Мъдрост, си слагат всякакви оправдания и утвърждават, че няма Тора, освен техните тълкувания. И няма съмнения, няма за тях дял в бъдещия свят, та нали там е наследството само за занимаващите с тайната Тора, а "който не е работил до събота, какво ще яде в събота?..."
Занимаващият се с Кабала се нарича син на Твореца. За него е казано "ето Човекът!" Та нали всички негови помисли са нагоре към своя Създател
И няма значение какви са мнимите причини у отстраняващите се от изучаването на Кабала. Достатъчно им е, ако това, що е у тях, и те са доволни от имащото се, то чрез това те удължават нашето изгнание
Изучаването на Кабала възбужда към жаждата за усещането, и приближаването към Твореца. В Талмуда (Хагига 14) се описва как се представят пред Твореца трима: изучаващият Петокнижието, изучаващият Мишна, и изучаващият Талмуда. И ги пита Творецът: "Занимавали ли сте се с Кабала, стремили ли сте се да познаете Моето Величие? Та нали няма по-голяма радост за Мен, от това да видя мъдреци, задълбочени в Кабала".
Самите танаим (съставителите на Талмуда) утвърждават именно с това, че не изучавайки Кабала, човек съвършено не изпълнява задължението за изучаване на Тора. Човек е длъжен с всички свои сили да се стремим към познанието на Кабала. Та нали именно с това доставя радост на Твореца, виждащият синовете свои, постигащи от Него създаденото, постигащи Неговото Величие. В същото това време нито Мишна, нито Талмуда, нито законите и правилата за изпълняване на заповедите не дават никаква представа за Твореца и Неговото Творение. Напротив, има закони, с които разумът не е в състояние да се съгласи, предизвикващи ненавист в народите на света към Израел и насмешки: "И тази Тора, заповядана Ви, от вашия Бог да вземеш кози рог и да тръбиш в Новата година, и да гониш с това злите духове?..." Същността на Тора е в постижението на Всевишния, надменни мъдреци..."
Занимаващият се с Мишна и Талмуда се нарича роб, защото служи заради награда. Занимаващият се с Кабала изправя Творението, довежда го до гмар тикун и затова служи на Твореца.
Затова е и създаден човекът, за да се занимава с Кабала. И ако е възможно да се получи награда за обикновената Тора то само в този свят; в бъдещия свят се възнаграждава само този, който се е занимавал, съгласно своите възможности, с мъдростта на книгата "Зоар". Известно е, че душите на Израел произхождат от Адам. Душата на Адам е сумата от всички души. У всеки, в когото има душа, има тяло част от тялото на Адам, нефеш съответства на неговите части, на Адам, нефеш, руах са части от неговия руах, нешама е част от неговата нешама.
Тялото на Адам се състои от 248 мускули и 365 сухожилия. А също и душа. И всички тези части са взаимно свързани и зависят от Тора, от нейните 248 заповеди "да прави" и 365 забрани "да не прави". Също така всичките светове са създадени по образа на единия човек с 613-те (248 + 365) части. И човек е длъжен с помощта на изучаването на Кабала да постигне своя корен в Адам и в световете.
Именно в нашите, последни поколения тази Наука открива за всички своите врати и е достъпна за всеки, както никога по-рано. Но се разкрива тази мъдрост само отгоре, чрез светлината на Твореца, индивидуално за всеки. И не чрез сухото изучаване на Кабала, като всяка наука, а с лично Божествено откровение (съгласно чистотата на сърцето и помислите на жадуващия).
Рав Шимон особено е упълномощил рав Аба да запише всичко в книгата "Зоар", защото тъй като последният умеел по особен, тайнствен начин, да излага Учението, за да поднесе на нас последните поколения това Учение, за да можем с неговата помощ да призовем Машиаха.
И затова се явила в нашия свят особената душа на моя учител рав Ицхак Лурия Ашкенази = Ари, разкрил за нас написаното в книгата "Зоар". Неговият духовен полет е резултат на упорито учение и работа над себе си, а не на използването на силите на Кабала (Кабала маасит), защото това е съвършено забранено. Тази наука е източникът на живота и затова аз съм нарекъл тази книга, записана от словата на моя учител "Ец Хаим" "Дървото на Живота"
БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА
Рав Хаим Витал в никакъв случай не пренебрегва изучаването на Мишна и Талмуда. Тяхното изучаване е необходимо за физическото изпълняване на заповедите. И в този обем е съвършено оправдано.
За да се разбере неговият възглед за изучаването на Тора е съвършено необходимо, тъй като той е единственият ученик на Ари, предал ни ключовете към книгата "Зоар" и който е дал първото систематическо изложение на устройствата на всички духовни светове, постигайки ги още бидейки в нашия свят, тоест човек, придобил свойството на самия Творец, познал своя Създател, излязъл в света на душите, извън времеността на свръх битието.
Последната най-низша духовна степен поражда нашия свят и всичко, което съществува в него.
Нищо не е сътворено другояче освен с желание да получава наслаждение, да запълни недостатъка. Разликата само е какво е това желание. В духовния свят, в нашите корени това е желанието да наслади. В нашия свят това е желанието да се самонаслади. Но съотношенията между обектите и в духовния свят, и в нашия са същите и в тези пропорции. И затова ние виждаме как всичко се привежда към действие чрез усещането на недостатъка за нещо: плюсът притегля минусът, съгласно с валентността химическите елементи се съединяват, взаимодействат физическите полета.
По подобие на духовния свят и нашия свят е построен от четири вида състояния на материята: твърдо, течно, газообразно и плазмено (земя, вода, въздух, огън). И в нас се съдържат всички тези видове състояния на материята.
И както в духовните светове и най-малката частица съдържа в себе си части от всички останали детайли на мирозданието, така например и тялото на човека включва в себе си всички химически елементи на природата, всички нейни сили.
Както са взаимосвързани всички елементи в строежа на духовните светове, така е взаимосвързано всичко в нашия свят; съществува и невидима, но ясна взаимовръзка между духовния корен и неговото материално следствие клонката.
Затова са ни дадени както физически така и морални заповеди, мицвот и каванот. Без изпълняването на физическите заповеди няма връзка между корена и клона. Физическото изпълнение на заповедите е абсолютно необходимо, тъй като произтича от присъствието на изпълнителя в нашия свят.
Но става дума за номиналното изпълнение на изискваните от Тора заповеди. В последно време неимоверно нараснаха измислени допълнения за физическо изпълнение на заповедите причина, за което е отсъствието в масите от вярващи на разбиране за целите на заповедите, тяхното морално изпълнение и за какво те се изпълняват.
Само в кавана сърдечното намерение, душевното вглъбяване, концентрацията на мислите, и мотивацията може и е нужно постоянно да се допълва всяка заповед. Само в това направление са необходими допълнения и уточнения от страна на изпълняващия.
В останалото пък физическо и морално-духовно изпълнение заповедите са неразривни.
Това е имал предвид Хаим Витал. Не случайно съставителят на първия кодекс на закона на еврейския живот "Шулхан Арух" Йосеф Каро съвместно с Хаим Витал се е учил при Ари.
По предание от 1995 година ще се разтворят очите на широк кръг вярващи за истинското изпълняване, целите на заповедите и с изучаването на Кабала ще се заемат милиони, с което и ще се ускори поправянето на света пришествието на Машиаха.
Постижението на мъдростта на Тора става по четири последователни степени ПАР"ДЕС - пшат (буквален смисъл), ремез (намек), друш (описателен смисъл) и сод (таен смисъл), където последната степен тайният смисъл на Тора, най-вътрешният, е бил известен на праотците, тоест притежаващите особена душа, още до връчването на Тора на целия народ. Затова се и казва, че нашите праотци са изпълнявали всички заповеди.
Новото при връчването на Тора се е заключавало в това, че тя е станала достъпна за всички в своите четири степени, при което даже и най-необразованият е получил възможността за връзка с Тора чрез едното само физическо изпълняване на нейните заповеди. И ако човек се стреми даже без особено високи мотивации (каванот), а само по привичка, в следствие на възпитанието да изпълнява заповедите чудото на Тора се състои в това, че тя постепенно го пречиства дотолкова, че при желание е възможно и по-нататъшното постижение на всичките четири степени. И това е вярно за всекиго. И затова е казано, че заповедите не изискват предварителни намерения (кавана) и самата заповед е вече възможност за най-изостаналия да започне да се възвисява и освещава, защото няма човек неспособен да изпълнява заповедите без належащата мотивация и по такъв начин постепенно да подготви себе си към изучаване и изпълняване на мотивациите (каванот).
В това се състои и величието на Тора, че даже най-изостаналите имат възможност да се възвисят. Както се казва "Тора говори с езика на човека", тоест към всекиго се обръща на неговия език. И неразбирането на Тора не ни пречи да изпълняваме заповедите, тоест не ни лишава от възможността духовно да се възвисим, защото чудото, е особеното свойство на Тора да помага на човека духовно да расте, е заложено даже в чисто автоматичното изпълнение на заповедите.
Да вземе за пример жената, свободна от изпълнението на изпълнителните заповеди (мицвот осе). Съгласно Тора жената е длъжна само да не нарушава закона, тоест да изпълнява забранителните заповеди (мицвот ло таасе).
Заповедите, изпълнението, на които се диктува от фактора време, на жената не са възложени. От историята знаем, че в нашия народ е имало пророчици. Пророкът е човек, имащ "пряка връзка" с Твореца, общуващ с Него. Такова духовно ниво може да достигне даже, свободната от повечето заповеди - жена.
Тоест духовното постижение е резултат на належаща мотивация, а не на количественото преувеличение.
Даже за изпълняването на най-простата операция например, заповедите за каширане на месото, жената е длъжна да вярва в съществуването на Твореца, в това, че тя изпълнява Неговата заповед, да вярва в законите, установени от мъдреците по какъв начин да кашира и т.н.
По такъв начин вярата е в това, че:
1. Творецът ни е указал да изпълняваме заповедите.
2. Изпълнявайки волята на Твореца, ние Му доставяме радост.
3. Има наслаждение в изпълнителя от това, че той доставя радост на Твореца.
Изпълняването на „най-простата" заповед може да стане начало на духовен растеж до нивото на пророка както например пророчицата Двора съдия на Израел, при която всички белобради мъдреци са идвали за съвет.
Но всичко гореказано естествено не ни обвързва, да оставаме вечно на детското ниво на разбиране на Тора, тоест без усвояването на мотивациите на заповедите, и разбирането на устройството и управлението на световете докато в същото това време нашето познание на окръжаващия ни материален свят всеки ден се разширява в течение на целия ни живот.
Невъзможно е спокойното съществуване на тези два вида познания - застинало и прогресиращото в един човек. Като правило това привежда до отслабването на връзката на човека с Тора.
Тора и даже нейната тайна част Кабала са изложени на обикновения земен език на човека, с думите, с които ние се ползваме в ежедневието. И както всяко наше слово изразява определено понятие, също всяко слово в Тора изразява определено духовно постижение, смисъл, мисълта светлина, постигана посредством това слово.
Тоест макар "Тора да говори с езика на човека", но "цялата Тора това са имената на Твореца", тоест всяко слово от Тора представлява по себе си определено свойство на Твореца, определено ниво, чувстване постигането Му от човек.
И накратко може да се отделят четири групи думи (имена) в Тора:
1. Непроизносимото четирибуквено име на Твореца Авая, включващо цялата Тора. Тоест цялата Тора това са само различни нива на постижения на това име.
2. Десетте не изтривани имена (Не изтривани, тъй като при допускане на грешка в изписването им, поправянето им е забранено и свитъка се предава на Земята).
3. Определяемите имена като това "повдигнал се", "тръгнал" и т.н., описващи действията на Твореца.
4. Останалите думи в Тора, представляващи по себе си като че ли тръбопроводи, по които изобилието слиза до постигащия в съответствие с това, че "цялата Тора това са имената на Твореца".
От всичките книги на Тора само в книгата "Зоар" се разкриват всички тези четири групи думи. И на всяка дума се дава неговото пълно значение, тъй като "Зоар" ни учи на определено духовно постижение за смисъла на думите. Според външния вид на текста "Зоар" е съставен от всекидневни, земни думи. По какъв начин пък ние постигаме техния вътрешен смисъл?
Както вече ни е известно, светът Ацилут съответства на името АВАЯ, а неговите десет сфирот това е разкриване, обяснение на десетте неизтриваеми имена. Смисълът пък на думите "издигане", "спускане", "катнут" и т.н. привличане, изхвърляне на светлина е нищо друго освен изясняване на значението на думите в Тора "повдигнал се", "тръгнал".
Чрез изучаването на Кабала се постига основното значение и на останалите думи в Тора.
Тора ни е дадена на планината Синай в нейното абсолютно съвършенство и пълнота, с всичките четири нива на нейното постижение ПАР"ДЕС. Но е било разрешено да се запише само частта, изясняваща изпълнението на заповедите. Да и то не в цялата и пълнота и дълбочина, тоест пшат (буквалният смисъл).
И повече от това, което е записано не трябва да се предава устно, и обратно устната част от Тора е забранено да се записва, а само да се предава, както Моше я е предал на Йошуа, Йошуа на мъдреците и т.н. Докато в дните на рав Акива са постановили да допълнят първата част на Тора, говореща за изпълняването на заповедите, за да не се забравят истинските закони. И по такъв начин е била записана Мишна, а след това и Вавилонският и Йерусалимският Талмуди.
Но за останалите три части на Тора ремез, друш, сод забраната не е снета. И само единици, постигащи духовните светове и тайните на Тора, са записвали тайно своите мисли и видения, наричани Мегилат Старим (тайни откровения).
И както рав Меир, ученик на рав Акива, започнал да пише Мишна, завършена от рабейну хакадош, така и друг ученик на рав Акива рав Шимон бар Йохай, започнал в същото това време да записва останалите три части на Тора и неговите ученици завършили тази работа.
Но този ръкопис бил достъпен за изучаване само от малко избрани. А впоследствие и скрит въобще за много векове, даже и от единици, докато, предвид развитието на поколенията и духовният фактор на времето (приближаването на дните на Машиаха), била книгата "Зоар" отново разкрита, при това вече за всички.
И сега ни е понятно, че е невъзможно да се ограничим в изучаването на Тора само на едната и част пшат, защото Тора е била връчена на планината Синай в цялата пълнота на нейните четири части ПАР"ДЕС, представляващи по себе си четирите степени в познанието на Тора.
При това няма сред нас нито един, който да не би могъл, изпълнявайки заповедите, даже и без мотивацията "заради Твореца", да дойде до самата висша тайна на последната степен, тоест до изпълнение на заповедите в техния истински обем наслаждението от Създателя.