от Рав Ашлаг

1. В „Зоар" (Ваикра, Тазриа, стр. 40) се казва: "Всичките висши и нисши светове са заключени в човека; всичко, което е създадено и се намира във всички светове е създадено за човека."

Но нима е недостатъчен за човек нашият свят и са му необходими още и висшите светове?

2. Целта на Твореца е максимално да наслади създанието. Веднага щом в Твореца се е появила мисълта да създаде души, за да ги наслади, тя незабавно се е превърнала в законно действие, защото за действието е достатъчна само една мисъл на Твореца.

Защо Творецът е съкратил себе си, за да създаде всички тези светове чак до нашия, най-нисшият свят и е поместил душата на човека в телесна обвивка?

3. Отговорът се заключава в това, че желанието на Твореца е било да наслади Творението чрез разкриването на Своето Съвършенство.

Но как от Съвършения, какъвто е Той, са могли да произлязат толкова несъвършени, които са длъжни със съответните си действия в нашия свят да поправят себе си?

Душата на човек се състои от два компонента светлина и съсъд, при което съсъдът това е същността на душата, а светлината, напълваща я с приготвеното и от Твореца наслаждение. И тъй като целта е в услаждането на душите, тоест в удовлетворяването на техните желания, то цялата природа и същността на душата са само в едно желание - да се насладят на светлината на Твореца.

4. Творението е появата на обект от по-рано несъществуващ никакъв вид от небитието.

Но как може да се предположи, че се е появило нещо несъществуващо в Твореца?

Новото, което е създал Творецът, се състои в сътворението на съсъда, душата, тоест желанието да се наслади. Такова свойство няма в Твореца, защото Неговото съвършенство изключва наличието в Него на какъвто и да е недостиг - желания.

5. Сближението (сливането, съединението) и отдалечаването (разделението), действащи в духовния свят обекти, се определят от съответните им свойства. При съвпадение на свойствата два духовни обекта се сливат в един дотолкова, че е невъзможно да се отличат един от друг.

Различието в свойствата на обектите дава степента на тяхното взаимно отдалечаване чак до противопоставяне един на друг, в случай на противоположност на свойствата.

6. Тъй като Творецът е източникът на наслаждение, а душите са получатели на това наслаждение, то, по неволя, душите пребивават в духовна отдалеченост от Твореца. Желанието на Твореца е да дава, а желанието на душата е само да получава, тоест природата, същността, характера на Твореца и на душите са противоположни и затова от момента на раждането си душата е отдалечена максимално от Твореца.

7. Всичките светове са създадени, за да може с тяхна помощ цялото Творение да стигне до съвършенството, което е сам Творецът.

Ако съдбата на душите беше да си останат отдалечени от Твореца, тогава би ли било възможно да Го наричаме съвършен?

И затова Творецът чрез последователни съкращения на своята светлина е създал всичките светове чак до нашия свят, и е поместил душата, малка порция светлина в тяло обвивка от нашия свят. Изпълнявайки законите на Тора душата постига сливането с Твореца и получава абсолютното наслаждение.

8. Но особеността на Тора, позволяваща на душата да се слее с Твореца, действа само в този случай, ако човек постига Тора не заради възнаграждение, а заради доставянето на радост на Създателя.

Само тогава душата, постепенно издигайки се по духовните стъпала, наричани светове, достига и самия Творец. Издигането на душата се заключава в постепенното придобиване на новото духовно качество алтруизма (за разлика от присъщия и егоизъм).

Издигайки се по стъпалата на сфирот и световете, тоест според мярката на сближение с Твореца, душата получава приготвеното и наслаждение от светлина, още повече от сливането си с Източника.

9. Оттук е разбираем смисълът на цитатите от книгата "Зоар", че всички светове са създадени само заради човека. Първоначално световете са създавани по пътя на последователните съкращения на светлината до нашия свят, за да се помести душата в тялото, желаещо само наслаждения.

Изпълнявайки законите на Тора, човек постепенно постига качеството на Твореца алтруизъм, духовно се издига по същите тези стъпала, по които душата се е спуснала в нашия свят.

Духовните степени сфирот, световете това са величини, мерки за придобития алтруизъм. Човек постепенно се повдига, докато не постигне качествата на съвършения алтруизъм без каквото и да е желание за самонаслаждение и само тогава душата абсолютно се слива с Твореца.

За такова състояние е създаден човекът. И затова всички светове са създадени само заради него.

10. Всички светове, създадени чрез последователни съкращения отслабване на светлината са абсолютно духовни, макар че използваме за тяхното описание такива материални термини като издигане, спускане, движение, съвкупление.

Знаейки това можем без страх да пристъпим към изучаването на Кабала, тъй като основната грешка за начинаещия е да изучава Кабала овеществявайки, материализирайки духовните обекти.

11. От казаното по-рано е ясно, че всички степени на отслабване на светлината, съществуват само относително нейните потребители душите. И макар светлината на Твореца да изпълва цялото Творение равномерно, но само в зависимост от духовната близост до Твореца, душата може да получи тази или друга порция светлина.

Както криещият се зад щорите човек съществува, макар и скрит частично или напълно от другите, така и светлината, изхождаща от Твореца е една и съща навсякъде, но тя е скрита от нас с различните обвивки, наричани от нас сфирот. Сфирот това са десет отслабващи екрана, зад които висшата светлина (самият Творец) е скрит за душите. Те могат да получат толкова светлина, колкото пропускат тези екрани филтри.

12. Тези екрани филтри съществуват само в световете Брия, Йецира, Асия, където съществуват душите. В по-висшите светове А"К и Ацилут, светлината се проявява без каквито и да е скриващи обвивки.

13. Световете А"К и Ацилут съществуват, като необходимо звено за създаването на световете БИ"А.

Тези светове се намират преди сливането с Твореца и от тях душата ще получи светлина в гмар тикун в състоянието на окончателното поправяне.

14. По такъв начин е ясно, че филтрите - сфирот, скриващи светлината на Твореца, не въздействат на самата светлина, а само я отслабват относително душите.

15. Затова навсякъде и винаги може да се отделят три категории: светлината на Твореца, душата, светлината, изпълваща душата.

В душата - съсъд има две противоположни свойства скриване и разкриване. По начало се проявява скриването на светлината. Но ако душата стане достойна, то свойството на скриването се обръща в своята противоположност: колкото по-груба е душата, толкова повече светлина тя ще може да получи при поправянето на своите отдалечени от Твореца свойства.