В КАКВО Е СЪЩНОСТТА НА РЕЛИГИЯТА? КЪДЕ СЕ НАМИРА ПРЕСЛЕДВАНАТА ОТ НЕЯ ЦЕЛ В ТОЗИ ИЛИ В БЪДЕЩИЯ СВЯТ? ЗА ЧИЕ БЛАГО СЪЩЕСТВУВА РЕЛИГИЯТА ЗА БЛАГОТО НА ТВОРЕЦА ИЛИ ЗА НЕГОВИТЕ СЪЗДАНИЯ?

Много вярващи в течение на целия си живот не са получили отговор на тези въпроси, в резултат на това през последните две столетия се наблюдава отдалечаване на хората от религията.

Кабалистите постигащи Твореца чувстват, че Той е абсолютно добър и обясняват, че той не може да причинява на никого в света дори и най-малкото страдание, тъй като в Него няма желание да получи, което е и причината за всички наши неприятни усещания.

Ако нещо не ни достига и ние желаем на всяка цена да го имаме, то ние можем дори да причиним зло на другия, за да си го набавим. Ако това чувство липсваше при животното и човека, не би имало причина да съществува зло на света. И тъй като ние разбираме Създателя като нещо абсолютно съвършено и цялостно, то това е причината в него да няма желание да придобие, затова Той не е в състояние да сътвори каквото и да е зло.

Спрямо нас Той се проявява, като абсолютно добър. Понякога в минути на радост във всеки от нас се поражда чувство за пълнота, тогава ни липсва чувството на недостиг и тъй като всичко, което ние чувстваме, идва от Създателя, то всички Негови създания трябва да усещат само добро и хубаво.

Цялата обкръжаваща ни природа се разделя на 4-ри вида: нежива, растителна, животинска и човекът. Във всеки вид се наблюдава целенасочено развитие - бавен, постепенен растеж по пътя на причинно-следствените връзки. Както растящият плод на дървото, следвайки тази цел, става приятен и годен за ядене едва в края на съзряването си. Но през колко промеждутъчни състояния преминава плодът от оплождането до окончателното му узряване?

Нищо в тези промеждутъчни състояния не ни подсказва за крайното състояние на неговия вкус, когато той става мек и сладък, а по-скоро обратното, когато е узрял, плодът е хубав, когато е в периодите преди узряването е горчив и твърд (като грозното пате). Така е и в животинския свят: животното е умствено ограничено и в зрялата си възраст, но това е съвсем  незабележимо в периода на растеж. При еднодневното теле, например вече са присъщи всички качества и свойства на бика, тоест той практически духовно повече не се развива. При човека e съвсем противоположно. Той е здрав, в разцвета на годините си, а безпомощен в първите години от живота си.Тази разлика е толкова поразителна, че ако се появи изследовател, не познаващ нашия свят, гледайки на тези две новородени, би си направил извод от пръв поглед, че от човешкото дете едва ли би се получило нещо, което си струва, а от бичето съвсем точно ще излезе като минимум един нов Наполеон. Промеждутъчните състояния, като правило са обратни на крайния резултат. И затова само този, който знае крайния резултат, не се учудва от недобрия вид на обекта в процеса на развитието му. Затова и така често, не се предвижда крайния резултат, се правят неверни изводи.

По такъв начин се изяснява, че пътищата на управление на Създателя на нашия свят са целенасочени и резултатите се проявяват едва към края на развитието.

Създателят се ръководи в своето отношение към нас само с добро, без какъвто и да е примес на зло. Целта на неговото ръководство се състои в постепенното ни развитие, докато достигнем способността в края на своето развитие, за да получим всичкото добро, което ни е приготвено. И несъмнено тази цел, съгласно неговия замисъл, ще бъде постигната.

Развитието в нужното направление може да премине по два пътя - пътят на страданията (пътят на развитие, като резултат от осъзнаването на всичко хубаво и лошо, и избора на доброто по необходимост), или по-безболезнения и кратък път на съблюдаването на Тора (с изпълнение на нейните закони, за да достигнем до желания резултат на развитие).

Целта на всички закони на Тора е в осъзнаването на доброто и лошото в нас и на развиването на чувството на нетърпимост към всичко лошо. Изпълнението на законите може да ни избави от всичко лошо, тъй като разликата в развитието ни се заключава само в по-голямото или в по-малкото осъзнаване на лошото в човека и в по-голямото или по-малкото желание да се избавим от него.

В основата на всичко лошо е нашият егоизъм, тъй като той е противоположен на Създателя, желаещ да ни даде само добро. И тъй като всичко възприето от нас като приятно идва лично от Него, то близостта ни със Създателя създава приятното чувство, а отдалечаването ни от Него ни носи страдания и те са в пропорционално съотношение. Създателят не приема егоизма у човека.

Духовно неразвития човек възприема егоизма за естествено чувство без стеснение и задръжки (той стига дори до кражби и убийства пред очите на всички), по-развитият се стеснява при откритото проявяване на егоизма му, а духовно развитият човек изпитва нетърпимост към егоизма.

По такъв начин ние намираме отговорите на първоначално поставените въпроси:

1. СЪЩНОСТТА НА РЕЛИГИЯТА е човекът да достигне подготвеното му по-висше ниво на развитие по пътя на доброто, а не по пътя на страданията.

2. ПРЕСЛЕДВАНАТА ЦЕЛ е човекът да достигне подготвения му по-висш уровен в зависимост от извършената духовна работа над себе си в този свят.

3. РЕЛИГИЯТА не е дадена за благото на създанията, а тя е ръководство за самоусъвършенстване.