Кабала е учение за причинно-следствената връзка на духовните източници, съединяващи се по постоянни и абсолютни закони в една висока цел: постижението на Твореца от създанията които съществуват в този свят.
Съгласно Кабала, цялото човечество и всеки индивид са длъжни да достигнат до тази висша точка на постигане на целите и програмата на творението в цялата нейна пълнота. Във всяко поколение са се раждали отделни личности, които с работа над себе си са достигнали до висок духовен уровен, вървели са по стълбата водеща нагоре и са достигнали върха.
Всички материални предмети, от микро света до макро света и тяхното действие се управляват от духовни сили, с които е пронизана цялата ни Вселена. Тя е обхваната от мрежа, изтъкана от тези сили.
Да вземем например най-малкия жив организъм, ролята на който се състои в поддържането на своето съществуване за определен период от време и в създаване на потомство. Колко много сили и сложни системи функционират в него и колко още човешкото око не е уловило! Умножавайки ги по количеството живеещи и някога живели в нашия свят, т.е. във Вселената и в духовните светове, ние получаваме само нищожна представа за количеството на управляващите духовни сили и връзки.
Многообразието на духовните сили може условно да си представим като две взаимно свързани и равностойни системи, различаващи помежду си само в това, че първата изхожда от Създателя и се развива отгоре надолу през всички светове чак до нашия свят, а втората излиза от нашия свят и върви отдолу нагоре, съгласно законите, вече развити и действащи в първата система.
Първата система в Кабала се нарича "Порядък на създаването на световете и сфирот", втората "Постижения, или степени на пророчествата и духа".
Втората система предполага, че желаещите да достигнат висшата точка са длъжни да действат съгласно законите на първата система, която се изучава в Кабала. В духовния свят няма време и там чистотата на духа, мислите и желанията са основните фактори, които определят откритията и постиженията.
В материалния свят съществуват неосезаеми за нас сили и явления, такива като електричеството, магнитните вълни и т.н., но следствията от техните действия са познати даже и на децата. И макар нашите знания за електричеството /например/ да са ограничени, ние сме се научили да използваме това явление за своите нужди, и го наричаме по име точно така естествено, както хляба наричаме - хляб, а захарта - захар.
Съответно и в Кабала всички имена дават реална (образна) представа за духовния обект. Но ако се замислим разбираме, че ние нямаме представа за духовните обекти и даже за самия Създател, точно така и в същата степен, както ние нямаме истинска представа за всеки обект, даже усещан от ръцете ни, тъй като ние възприемаме не самия обект, а нашата реакция на неговото въздействие.
Тези реакции ни дават видимост на познанието макар, че самата вещ, нейната същност, остава съвършено скрита. И даже нещо повече, ние нямаме възможност да постигнем /разберем/ и самите себе си: само действията ни и реакциите - ето какво ни е известно за нас самите.
Науката, като инструмент за изследване на света, се дели на две части: изучаване свойствата на материята и изучаване на нейната форма. С други думи няма нищо във Вселената, което да не се състои от материя и форма. Например: масата като съчетание на материя и форма, където материята т.е. дървото е основата, а носителят на формата е формата на масата. И друг пример: думата лъжец, където материята е тялото на човека и е носител на формата лъжа.
Част от науката занимаваща се с изучаването на веществата се базира на опити и експерименти и въз основа на резултатите от тях се правят научните изводи. Други клонове от науката, изучават формата без връзка с материята - отвлечено /разделяйки ги/. Даже теоретично съчетават форми, които никога не са били свързани с материята /комунизмът като идея и теория например/. В този случай не могат да се правят експерименти, тъй като не съществува форма без материя в нашия свят.
Да отделим формата от материята за нас е възможно само във въображението ни. Затова всички изводи в такъв случай се основават на теоретични предпоставки. Цялата висша философия се отнася към този вид наука и човечеството често е страдало от нейните безпочвени изводи. Болшинството съвременни учени са се отказали от този път на изучаване, тъй като не са сигурни в правилността на изводите.
Само когато човек изследвайки духовните светове открива, че неговото усещане е свише: като отделно съществуващ обект, а не част от Твореца и целият обкръжаващ свят е илюзия, вследствие действието на духовните сили върху нас.
Ще поясня това с пример: "Живял някога в едно местенце евреин каруцар. Той имал чифт коне, дом и семейство. Изведнъж го сполетяло нещастие: паднали конете, умрели жена му и децата му, разрушила се къщата му и от мъка скоро умрял и той самият. И ето решават във висшето съдилище какво щастие може да се даде на такава многострадална душа. И решили да му дадат усещането, като че ли той е жив и с него е неговото семейство, домът, добрите коне и че той е доволен от работата и от живота. Тези чувства се възприемат от него, като сън-реалност тъй като нашите усещания създават картината на обкръжението ни. Как е възможно тогава да различим илюзията от реалността?
КАБАЛА, КАТО НАУКА ЗА СВЕТА, също се подразделя на изучаването на веществата и изучаването на формата. В нея има обаче забележителна особеност и превъзходство над останалата наука, защото и тази част от нея, която се занимава с изучаването на формите извън материята се изгражда изцяло на експериментален контрол, тоест опита подлежи на проверка! Кабалистът, който се е извисил на духовното ниво на изучавания обект, сам придобива неговите свойства и по такъв начин, чувства в себе си наличието на пълна представа и практически оперира с различните видове форми още преди тяхното материално въплъщаване, наблюдавайки отстрани всички наши илюзии!
Кабала както и всяка друга наука използва определена терминология и символи за описание на обектите и действията: духовна сила, свят, сфира се наричат с тези имена, с които се назовават обектите управлявани в нашия свят. Тъй като на всеки материален обект или сила съответства управляващият ги духовен обект или сила, то се създава съвършено точно съответствие между наименованието, взето от материалния свят и неговият духовен корен - източникът.
Да даде име на духовен обект може само кабалист, който знае точно съответствието на духовните сили с определени материални обекти, тоест достигналият сам нивото на този духовен обект и затова виждащ следствието на неговото влияние в нашия свят. Кабалистите пишат книги и предават знания с помощта на такъв език. При това този език е необикновено точен, тъй като е основан на духовните корени на материалния предмет и не може да се изменя, тъй като връзката между предмета и неговия духовен корен е неизменна.
В същото това време пък нашият земен език постепенно губи точността си, тъй като е свързан само с външната форма на обекта в материалния свят. Но само едно номинално значение на езика за по-нисшия материален обект е недостатъчно, за да се разбере неговата висша духовна форма. Като се знае само духовната форма, може да се види нейното материално следствие, клонът. От тук е и изводът: първо трябва да се постигне духовният корен сам по себе си, неговата природа и свойства, и след това да се премине към неговите разклонения в този свят и да се изучи тяхната взаимна връзка. Само тогава е разбираем езикът и е възможен точен обмен на информация.
Възниква закономерно въпросът: по какъв начин начинаещият може да овладее тази наука, ако той не е в състояние да разбере правилно учителя? Отговорът е прост: единствено въздигайки се над нашия свят, което е възможно, само отхвърляйки целия материален егоизъм и приемайки духовните ценности като най-главното и единственото. Копнежът и страстта към светлото, духовното е ключът към висшия свят.