Дата 15-и шват, Манчестър

За "Hовата година на дърветата", която настъпва на 15-и шват, е написано в Талмуд, в главата «Рош а-Шана», стр. 14 – «В какво е смисъла на 1 шват? Раби Ошия е казал: «Тъй като се изваляха по-голямата част от годишните дъждове».

И е написано в «Тосфот», че същата причина е изтъкната и от Бейт (букв. -къща, преносно - школата, последователите) Илел, които предположили, че до 15 шват е отминала по-голямата част от дъждовните дни, които се отнасят към периода на дъждовете и се издигнала смолата в дърветата, и излиза, че от тук нататък започва завързването на плодовете. А в Талмуда, в главата «Рош а-Шана» на стр. 11, е казано: «Този, който излезе в дните на нисан (месец нисан) и види цъфтящи дървета, говори: «Благословен е Той, тъй като няма в Неговия свят какъвто и да е недостатък и е създал в него Той добри творения и добри дървета, за да наслади с тях хората».

И трябва да разберем:

1.Защо «няма в Неговия свят какъвто и да е недостатък»? Защо цъфтенето на дърветата доказва, че няма недостатък?

2.«Създал е добри творения». Какво е доказателството, че творенията са добри?

3.Връзката между човека и дървото.

4.Известно е, че ако е отминала голямата част от дъждовните дни – това е признак за нова година. И по този въпрос школата на Шамай и школата на Илел се различават.

И преди всичко трябва да се разбере, какво представлява Рош-а-Шана (глава на годината, нова година) в духовната работа. Известно е, че Рош а-Шана е време за съд, когато съдят света за добро, или не дай Бог, за обратно. А «рош» (глава) се нарича корен, от който излизат клони, а клоните винаги са резултат както са казали нашите учители, да е благословена паметта им: «Ако има съд долу, няма съд горе».от същността на корена, доколкото от корена на портокал няма да поникнат ябълки. И коренът и главата, които човек устройва в себе си в своето начало – продължава и определя реда (порядъка) му на живот. Тъй като коренът е тази основа, върху която се строи цялото здание. А съдът, в който съдят човека през Рош а-Шана [е такъв, че], е, че човек сам си я и съдия и сам той си е изпълнител на наказанието, тъй като човек е и съдия и адвокат, който знае целта. И това е, както са казали нашите учители, да бъде благословенна паметта им: «Ако има съд долу, то няма съд горе».

Дъждове се нарича, жизнената сила и наслаждение, с помощта на които дърветата дават плод. И основната работа на човека е в дългите нощи на месец тевет; а от месец тишрей, когато е всеобщата нова година и до месец шват, вече е отминала по-голямата част от дъждовните дни, т.е. човек вече е получил жизнена сила и наслада от Тора и работата.

И тогава човек съди себе си: струва ли си да продължава през цялата година да се занимава само с Тора и [духовна] работа или, не дай Бог, напротив. И ако над него има ангел застъпник, един от хилядите, направо казващ на човека, т.е. ако има заслуга, тогава му казват направо да върви по пряк път и тогава той е един от хилядите, както е казано: «Ще те обуча на мъдрост» - и тогава след съда човек излиза оправдан, т.е. той е приел върху себе си [задължението] от този момент нататък, да се занимава само с чисти неща, наричани «отдаване» («ашпаа»). Както на Небесата, така и на творенията.

И това се казва, само ако има големи заслуги, до този момент по-голяма част от жизнените сили е получавал от отдаване; и тогава решава с разума си, че си струва да продължава; и това е, което се нарича, че излиза оправдан от собствения си съд. А ако е получил по-голяма част от жизнените сили не от духовни неща, а цялата му жизнена сила е била от материални неща, но той има заслуга, наречена ангел застъпник, то и тогава той излиза оправдан от собствения си съд, т.е. решава да прекара цялата година само в отдаване.

Ако са големи греховете му, т.е. след цялата работа и приложени усилия, все пак по-голяма част от жизнените сили е получил от неща, свързани с желанието да получава за самия себе си, което е източник на всички престъпления и грехове – то тогава излиза длъжник в своя съд, т.е. приема върху себе си задължението от този момент нататък да върви само по пътя, по който върви целия свят, т.е. по пътя на получаване за самия себе си, което е «задължение» за човека, защото получаването за самонаслада удържа човека от това, за да достигне до своето вечно съвършенство и да се удостои с висшите наслаждения.

И това е задължение на самия човек, когато решава да продължи в дните на своя живот да се занимава с такива неща, които представляват дълг пред душата му. И за това са написали Тосафот (по моему става дума за «Допълнения» - тосефет на иврит): «Доколкото е отминала по-голяма част от дъждовните дни. <...> И се дигнала смолата по дървото и се завързали плодове». Сега – т.е. ако е отминала по-голямата част от дългите зимни нощи в Тора и работа и се дигнала смолата по дървото и той знае и чувства сам, до каква степен огънят гори в сърцето му. Както е казано: «Искрите й – са огнени искри, пламък на Твореца»

Тогава решава да продължи да [върви] по този път и се получава, че в този момент се завръзват плодовете. Тоест от тук нататък той ще заслужи плодовете, затова 15 шват се нарича нова година, защото човек вече е претеглил за себе си, струва ли си да продължи тази работа или , не дай Бог, напротив. Защото, тогава той вече знае от какво качество може да притегли жизнена сила, от получаване за самонаслаждение или от желание да наслади своя Създател. И той знае, че цялата му работа е само в това, да получи желание за отдаване, защото самото желание за получаване ни е подготвено от Твореца в творенията, а така също и Неговото желание – да наслади творенията и Той е сътворил желанието да получава.

Но дори ако би останало творението в желанието да получава, т.е. ако бихме получавали духовно наслаждение и вечност в желанието си за получаване, тогава наслажденията  не биха били съвършени с така наречените клони, желаещи да бъдат подобни на корена и затова се появява чувство на срам. Излиза, че творението би останало в недостатък.

Затова Творецът ни е приготвил поправяне, което се нарича съкращаване, т.е. там, където има желание за получаване, човек чувства скриване, както е казано в предисловието на коментарите «Сулам»: независимо, че животът, обличащ се в тяло, произлиза от "еш ми-еш" (съществуващо от съществуващото), във всеки случай не се вижда неговия корен поради съкращаване и посредством получаване на чудесна сила от Тора и заповедите ние се удостояваме с поправяне, наречено «получаване в името на отдаването»,  посредством което се удостояваме със сливане с Твореца; и се получава, че с това всичко завършва. И това е смисълът на това, че: «не е създал Той никакъв недостатък» и се подразбира поправянето чрез отдаването, както е написано по-долу.

А сега ще изясним връзката между дърветата и творенията, които мъдреците свързали едно с друго, както е писано по-горе. Написано е: «Човек е като полско дърво». Тоест цялата работа, която се извършва с дърветата, за да могат те да плодоносят, се извършва също така и с човека. Доколкото дотогава, докато човек може да плодоноси, е необходимо да премине през всички тези действия, които се извършват с дърветата. Плодовете са целта на човека.

Моят баща, Рав и учител, да е благословена паметта му, веднъж обяснил на трапезата за 15 шват, защо е прието (на този ден) да се ядат плодове. И казал: в това е цялата разлика между светостта и «обратната страна» (нечистотата), както е написано в Зоар: «Другият бог е безплоден и не плодоноси», както е написано в коментариите «Сулам»(предисловие 7, пункт 22): «Тоест пресъхват техните извори и увяхват, докато изцяло не се закрият» А вървящите по пътя на светостта се удостояват с благословение за делата си, тъй като «ще плодоноси навреме и листата му няма да увяхнат».

Затова народът на Израел намеква за това, за да покаже, че главното са плодовете. Плодовете на святостта са в това, че [човек] се удостоява с разкриване на Неговата Божественост и става като усилващ се извор, който никога не пресъхва и върви от стъпало на стъпало, докато не се удостои с това, че да каже: «И ще се украси Той в мен, тъй като ме желае и Той ще е моят венец за красота».

А дейностите, които се извършват над дърветата, са дадени и за човека, за да го направят годен, както е казано по-горе, см. «Швиит», където се извършват дейности, необходими за работа над дърветата и изхождайки от това, ще изучим работата на човека.

[Дърветата] ги подхранват т.е. внасят тор (отпадъци). Така и човек: трябва да внесе в себе си подхранване (торене), т.е. отпадъци – непристойни качества за човека. Но за човека не е необходимо да ги внася отвън, както правим с дърветата, а трябва да внесе тази нечистота от скриване в разкриване, т.е в своето усещане. За да почувства степента на низост в тези непристойни свойства, които са в него. В противен случай не е способен да поправи своите постъпки.

Окопаване, т.е. разрохкват основата около дърветата. Така и човек: трябва да разкопае и изследва каква е основата и целта на човека. В името на каква цел той е дошъл в този свят.

Плевене, т.е. режат «плевелите», чуждиците - образования по дърветата; «плевелите» (също и «мазолите»), всичко, което е извън неговото тяло. И има някои неща, които извършва човек и това се вижда отвън от хората. Например по време на молитва или когато говори за възвишени неща пред другарите си, посредством което, другарят му вижда неговата работа, т.е. тя е извън тялото му – тогава трябва да отреже тези неща и да ги анулира. Тъй като «Скромен ще е с Твореца, Всесилен твой» - т.е. през това време, когато човек извършва някаква работа в името на Твореца, признак за това е стреми ли се той да го скрие от хората; и това е знак, че неговото намерение е истинско; а ако не – обратното. Тоест той се стреми само да го разкрие пред хората и очиства тялото отвън по 150-ия начин. А ако е в името на Твореца, тогава естествено, че се опитва да го скрие.

Брулят листата на дървото, за да го облекчат. Така е и при човек: той има «листа», които предхождат «плодовете», т.е. на основата на листата излизат плодовете. Това означава, че от «ло лишма» достигат до «лишма» и «ло лишма» се нарича «листа», а плодовете се наричат лишма. В противен случай, ако не откъснат «ло лишма», ще остане в състояние «ло лишма». Но след това, когато достигат до лишма, казано е: «И лист няма да повехне» - т.е. цялата работа, която е «ло лишма», навлиза след това в святост.

И има по-висше пояснение: както е казано в коментариите Сулам 1, пункт 2 – «листака / шумата /» е силата на съда (ограничението), намиращи се в екрана, което е смисъла на цимцум, извършено върху желанието за получаване – за да не свети никаква светлина на изобилието, а да е тъмно, посредством което се ражда екран. Получава се, че силата на съда при излизане на светлината води до създаване на екран, посредством който придобиват сила да получават заради отдаване.

Също и по време на подготовка, т.е. преди да сме заслужили да влезем в царския дворец, човек трябва да се научи на съпротивление на желанието за получаване за самонаслаждение, и пътят към това е в започване от малкото, т.е. от неща, в които няма за него толкова удоволствия и наслаждения и от тях по- леко можем да се откажем и да кажем: ако не бяха заповедите да се занимавам с такива неща, аз не бих се занимавал с това.

А след това той върви и продължава, докато не научи сам себе си да се отказва дори от най-важното за него, чак до такива неща, които засягат душата му, и за тях също може да каже, че ако не бяха заповед, не би се занимавал с тях. И си струва да постъпва геройски и да бъде опитен в борбата. И тогава се удостоява да влезе в двореца на Твореца и да бъде между Неговите служители. А силата, задължаваща го да се пази, за да не се окаля в желанията за получаване за самонаслаждение, има господстваща сила на съда, силата, която го пази от поражение, защото в такъв момент, когато в него има съприкосновение с лична изгода, незабавно изчезва от него жизнената сила и светлина на Твореца. Затова той (човек) приема решение да следи за своя  екран, за да получава само заради отдаване.

А също по пътя на подготовка на силата на съда, спомената по-горе,  показва своята сила и проявява действията си, докато не решим веднъж и завинаги - никога да не престъпваме границата на законите на Тора. А докато достигнем до окончателно решение, че законът е непристъпен, се намираме в състояние, което се определя като «прашка» (Шмуел 1,25,29; руски превод: стр.108,29): "Душите на враговете твои ще изхвърли Той като с прашка»), докато не достигне до състояние на страх от наказание от силата на съда спомената по-горе.