В книгата Зоар е написано: «Аз се намирам сред своя народ». Какво означава това? Отговорът е следния: «В часа, когато съд властва над света, човек не трябва да се отделя от обществото, понеже тези, за които е известно, че са се отделили, въпреки че са праведници, те попадат първи под съда.» И затова, човек никога не трябва да се отделя от обществото, защото милостта на Твореца се намира постоянно в целия народ заедно. И затова е казано: «В народа мой се намирам Аз и не искам да се отделям от тях.» 

Законът, разпространяващ се в света, това е желанието за получаване, егоизма и с такава природа са се родили всички творения, което се явява следствие на желанието на Твореца да наслади своите творения. Понеже в творението е имало желание да се уподоби по свойства на Твореца, за да не изпитва чувство на срам е бил установен закон, забраняващ да се използва желанието за получаване зан самонаслаждение, а само знаейки, че ще има достатъчно сили да предаде на това получаване алтруистично намерение заради отдаване. И само тогава му е разрешено да използва желанието си за получаване. 

От тук следва обяснението: във време, когато съда властва над света и целият свят е потънал в егоизма си, тогава тъмнината се разпространява в света, понеже в него няма място, за да може светлината-наслаждение да проникне надолу към създанията, поради разликата между свойствата на светлината и творенията, получаващи тази светлина-наслаждение. И върху тази разлика в свойствата се разпространява законът, в съответствие с който наслаждението не може да бъде усетено в егоистичните желания. 

И затова, когато човек се пробужда и желае Творецът да го приближи, да му даде алтруистични желания-съсъди (келим), това се нарича приближаване. И човек моли Твореца да му помогне. Но е известно, че помощта, идваща от Твореца се нарича Висша светлина и се определя с името Душа. В книгата Зоар е написано, че помощта, която се дава на човек свише, се състои в това, че му се дава нова чиста душа. 

Когато човек идва да моли Твореца, да го приближи към Себе си, на него му се струва, че той е единствен такъв, понеже той смята, че Творецът трябва да приближи единствено само самия него. Но защо той си мисли, че останалите могат да останат в своето сегашно положение и само към него Творецът трябва да се отнася по друг начин? Това произтича, защото човек си мисли, че той притежава добри качества, които ги няма в другите хора. И понеже това са хора, отделени от обществото, с това, че смятат, че им се полага приближаване към Твореца повече отколкото на другите хора, и затова те считат себе си за праведници, именно те попадат първи, защото съдът, тоест егоизма, се разпространява върху тях в по-голяма степен, отколкото в останалото общество. И те стават още по-неизправени от страна на егоизма си. 

И това става с човека, който смята, че му се полага повече, отколкото на всички останали хора. На тях им е достатъчно това, което имат в настоящето време, но гледайки върху себе си, той счита, че му се полага повече, отколкото на останалите. Тази мисъл е свойство на истинския егоизъм, сто процентовото самонаслаждение. Ние виждаме, че егоизмът е започнал да се развива в него повече, отколкото при другите хора. 

От казаното следва, че той действа през цялото време за самонаслаждение. Но в собствените си очи, той вижда себе си като праведник, защото иска да действа като отдаващ и си казва, че неговата молба към Твореца да го приближи е форма на праведност, понеже той моли Твореца да му даде сила да изпълнява Тора и заповедите заради Него, и какъв недостатък още може да има, та нали той желае да служи на Царя. 

Това може да обясни казаното в Зоар, където се дава съвет на хората, които настояват отвътре и които не могат да се смирят с положението си. Те не виждат никакъв напредък в духовната работа и вярват в написаното: (Дварим 30; 20) «Възлюби Твореца и изпълнявай Неговата воля и се съедини с Него, защото Той е твоя живот и дълголетието твое...» Но те виждат, че не им достига любов и сливане с Твореца, и не чувстват живот в Тора, и не могат да приложат тези съвети към себе си, за да достигнат явно усещане на казаното в Тора. 

А съвета се състои в това, да моли за цялото общество като цяло, а именно, да моли за всичко това, което чувства, че не му достига на него самия. И тогава е невъзможно да се каже за него, че той отделя себе си от обществото, считайки че му се полага повече, отколкото имат всички останали. Казано е: «Сред своя народ Аз се намирам. И аз моля за цялото общество, защото искам да достигна състояние, когато ще се безпокоя не заради себе си, а за да доставя радост на Твореца. Тогава за мен не е важно, дали тази радост в Твореца идва от мен или Той може да получи същото от другите.»  

Това означава, че човек моли Твореца да му даде да осъзнае, какво се нарича заради Твореца, т.е. че той е уверен в себе си и не се залъгва, че желае да отдава на Твореца. Защото, възможно е в действителност той да мисли за собствената си изгода, и да почувства удоволствие и наслаждение. 

Затова той моли за цялото общество. Защото ако има няколко човека, които могат да достигнат целта на Творението, да се съединят с Твореца, по този начин те доставят по-голяма радост на Твореца, отколкото, ако само той самия би достигнал тази Цел. И той се отказва от себе си и желае Творецът да им помогне, понеже те ще доставят на Твореца по-голямо удоволствие, отколкото може да бъде от неговата лична работа. Затова той моли за цялото общество, така че Творецът да помогне на цялото общество, и да му даде това чувство, удовлетворение от това, че може да отдава на Твореца, за да Му достави радост. 

Така всеки път молбата трябва да идва от самия човек, а помощта от страна на Твореца ще получат другите тези, за които човек знае, че от това ще има по-голяма полза за Твореца. 

Излиза, че ако той има сили да моли по такъв начин, със сигурност в него ще има истинска проверка, съгласен ли е той с тази молба. Но ако той знае, че това са само празни думи, то какво той може да направи, във време, когато вижда, че тялото му не е съгласно с такава молба, за да бъде действително пълно отдаване без примеси на получаване за себе си. 

И за това има само един съвет: да моли Твореца и да вярва над разума, че Той може да му помогне и на цялото общество като цяло. И нека не обръща внимание на това, че вече е молил много пъти и не е получил отговор. Това води човек до отчаяние, от това че егоизмът му се смее на него и му казва: «нима ти не виждаш, че не си способен на нищо, и нямаш никаква надежда, а сега молиш Твореца да удовлетвори желанията ти, които са непонятни за обикновените хора.» 

Тогава егоизмът иска обратното: «кажи ми, кой от благочестивите и порядъчните хора желае, Творецът да им даде нещо, което съзнанието им не може да понесе? И още, нима ти не виждаш, че дори неща много по-дребни, от тези, за които ти молиш за помощ сега Твореца, все още не са изпълнени, въпреки че си молил за помощта Му. А сега ти казваш, че искаш да молиш Твореца да изпълни твоята молба за нещо голямо, тоест нещо много важно, въпреки че в света няма много подобни молби към Твореца, така че Той да даде сили да се извършват постъпки заради обществото, а именно, така че цялото общество да получи удоволствие и наслаждение посредством твоите усилия, което се нарича пълно и чисто отдаване без примес на лична заинтересованост. 

А ти си мислиш, че твоите молби за дребните неща няма да се приемат, а напротив, за големи и важни неща, най-главните в този свят ще бъдат приети. Да кажем например, че си струва да отидем при някой човек, който има у дома си особени вещи, най-важните в света, за които е необходимо да обиколиш целия свят, докато намериш като тях, които се намират само при избрани хора в целия свят. Идва един невзрачен, среден човек, който дори не винаги притежава дори и най-обикновените вещи, които са приети да се намират в домовете, и изведнъж му идва мисъл, че той също трябва да се опита да се сдобие с тези вещи, намиращи се само у избраните. И разбира се, който чуе за такива неща, ще започне да му се присмива. 

И както е написано, във време когато човек не е богат на знание, а се намира под средно ниво и той иска да моли Твореца, да му даде желанията на избраниците на света, тук самият егоизъм се смее над това и му казва: «Глупак! Как ти е дошло на ум по собствено желание да молиш Твореца за това, което не притежават дори богатите на знание хора! Затова, как аз мога да ти дам сили за такива глупости?» 

И тук започва истинската работа, тоест работата на човека в този свят се състои в това, да излезе от властта на своя егоизъм, наричащ се получаване заради самия себе си. И ще поиска ли той, Творецът да му помогне да върви по пътя на чистия алтруизъм без всякаква примес на егоизъм? 

Тази работа се извършва против самия егоизъм, който не иска да оставя нито едно свое владение. Но човек сега се устремява не само към това, да работи и в бъдеще не за своята лична изгода, но той моли Твореца даже това, което по-рано е правил егоистично, да прехвърли в алтруизъм, във владението на Твореца. 

Това означава, че сега той се обръща към Твореца, за да извърши разкаяние. Тоест, Творецът да му даде сили да обърне всички свои действия заради себе си, в отдаване, във властта на Твореца, както и в миналото, така и в бъдещето. За това е писал Рамбам, че разкаянието трябва да бъде и за миналото. И е обяснил по-нататък, че разкаянието означава, че «ще остави грешника греха свой и ще забрани в мислите, и ще завърши в сърцето, че няма да извърши повече, както е казано: «И ще остави злодея своя път», и ще се разкае за миналото.» Казано е: «И след това ще се върне разкаянието мое и ще засвидетелства Знаещият тайните, че никога повече няма да се върне към греха.» 

От тук е ясно, колко е важна молитвата за мнозинството, както е написано: «В своя народ се намирам Аз» и Зоар казва: «Затова не трябва човек да се отделя от народа, понеже милостта на Твореца се намира винаги в целия народ заедно. И в Зоар се обяснява, че ако човек моли Твореца, да му даде алтруистични намерения (казано е от мъдреците: «Както Творецът е милосърден, така и ти бъди милосърден»), то той трябва да моли за цялото общество, защото тогава се вижда, че желанието му се състои в това, Творецът да му даде чисти алтруистични намерения, както е казано по-горе: Милостта на Твореца се намира винаги в целия народ заедно. И както е казано по-нататък: Свише не разделят..., тоест когато Творецът дава наслаждение, то е предназначено за цялото общество като цяло. 

Затова човек трябва да моли за цялото общество, тъй като наслаждението идващо свише, се дава винаги на целия народ. В казаното «милостта на Твореца се намира винаги в целия народ» има две значения: за постигане на чист алтруизъм би било достатъчно, да се моли само за един човек освен себе си. Но има още една страна: човек трябва да моли само за съвършеното, защото в духовното съществува закон, че от Твореца произлизат само съвършени действия, а всички разлики, както е известно, са само от страна на получаващите. И затова, човек трябва да моли само за цялото общество като цяло. 

Понеже наслаждението идва за цялото общество, то човекът молещ се за това общество, също получава наслаждение, тъй като съществува правило, че няма наслаждение без желание устремено към него. И по този повод са казали мъдреците: «Всеки молещ милост за приятеля си, се удостоява първи с отговор, тъй като на него му е нужно същото». 

Наслаждението се дава на обществото като цяло, но засега не всички имат желание за това наслаждение. Тоест това наслаждение от Твореца е достатъчно за целия народ, но когато липсва желание, тоест усещане на недостатък да се получи това наслаждение, обществото не го получава. Но този, в който има усещане на недостатъка, той се удостоява първоначално с получаването му.