Хайде да се върнем на примера с тортата. Обяснете просто – да я ядем или да не я ядем?

Беседа на кабалиста проф. Михаел Лайтман 
с ръководителя на компанията „Видеогурман“ Максим Матушевски

М. Матушевски: Хайде да се върнем на примера с тортата. Обяснете просто – да я ядем или да не я ядем?

М. Лайтман: Когато седя пред тортата има наслаждение, има и желание. Мога да си забраня да я ям и тогава ще ми се наложи да направя определени вътрешни усилия. Трябва да направя преоценка на ценностите си и да си кажа, че ценността на тази торта, полученото от нея наслаждение, вкусовите ѝ качества, е по-малко от ценността на моето здраве, на което мога да навредя, като изям това парче.

С други думи, мога да направя преоценка на ценностите, но тя ще бъде чисто егоистична: или ще бъде над едното или под другото, и така нищо не постигам, тъй като не излизам от рамките на правилото: наслаждението неутрализира желанието. Следователно, необходимо е да намеря трета сила, за да достигнат равновесие между едното спрямо другото, без да се неутрализират. Тази трета сила трябва да бъде външна, не моята.

Разберете, целият наш свят е желание (кли, съсъд) и наслаждение, което се намира пред него. Освен това, в мирозданието няма нищо повече – плюс и минус (наслаждението е плюс, желанието е минус).

Такива са всички елементи на природата и виждаме, че в нищо не може да има хармония. Хармонията между тях, равновесието, съюзът, при който едното не анулира другото са възможни, ако внесем някаква трета съставка между тях – получаване заради отдаване. Тогава всички наслаждения преминават през мен и отиват към някого. Аз ги усещам, но те не остават в мен, защото целта е извън мен, а наслаждението е в мен. По този начин, аз непременно се нуждая от още една трета съставна.

После възниква въпросът: „Каква трябва да бъде целта – малка или голяма?“ По възможност, тя трябва да расте постоянно: колкото по-значима е целта, толкова по-големи наслаждения мога да пропускам през себе си и тогава несекващият поток от наслаждение и изобилие ще пробуди в мен усещането за вечен живот.

С какво се различава нашият живот от вечния? Нашият живот са желания, които нарастват (примерно до 40 години), а после започват да намаляват до тяхното пълното изчезване. Аз се опитвам да ги удовлетворя, да ги напълня..., докато не престана да се стремя и тогава умирам. Нивото на желанията, дотолкова се снижава, че се прекратяват дори животинските желания. Всъщност, умираме, защото не искаме да живеем.

В случая на отдаване, възниква съвсем друга картина, защото попивам в себе си желанията, намиращи се извън мен, които ме обновяват през цялото време. Постоянно увеличавам съсъда на своите желания (на езика на Кабала се нарича „кли“), а по степента на разширението му, едновременно се увеличава и напълването му. Този процес е безкраен. Такова кли не може да се напълни никога, защото се намира извън мен.

Само по такъв начин може да се достигне безкрайно продължение на живота.