Вечното наслаждение е напълно възможно. Моите всевъзможни желания, това съм „Аз“ и ми се иска да ги напълня всичките.

Вечното наслаждение е напълно възможно. Моите всевъзможни желания, това съм „Аз“ и ми се иска да ги напълня всичките. Всяка минута, всяка секунда те се пренареждат в мен, но това не е важно, аз искам да съм напълнен постоянно, защото само тогава ми е добре. Напълвайки се „до ръба" ще съществувам, както се казва, в нирвана, в света на Безкрайността.

Такова напълване трябва да бъде абсолютно: със знания, със сила, с усещания, с постижения.

Но, за съжаление, моето съвършено напълване е невъзможно. Щом започна да получавам някакво наслаждаване, то веднага започва да се стопява. Аз отново и отново се опитвам да намеря всевъзможни наслаждения, но щом започна да ги усещам, те незабавно изчезват. Защо става това? Защото наслаждението е противоположно на желанието, те взаимно се унищожават едно-друго.

Например, иска ми се да обядвам нещо вкусно. Аз съм „се напълнил“ с този обяд... и повече не чувствам нито желанието, нито наслаждението. Те са се унищожили взаимно, едно-друго. Мога в продължение на няколко години да се старая да постигна нещо, например да си купя хубава кола, но когато получа обекта на своите стремежи и, както ми се струва, накрая трябва да започна да им се наслаждавам, но това не става, защото наслаждението е противоположно на желанието. Така аз не изпитвам наслаждение, а съм длъжен отново да тичам след нещо друго. Да предположим, че съм спечелил милион. Щом го получа, започвам да се чувствам така, сякаш нямам нищо и да се стремя към два, към три, към пет милиона...

Това означава, че никога няма да постигна наслаждение, което да остане в мен и, дори, да се увеличи. Освен това, колкото са по-големи желанията ми, колкото повече правя опити да реализирам своите стремежи и колкото по-големи са моите постижения, толкова по-голяма е празнотата в мен.

Наслаждението, влизайки в желанието, увеличава самото желание: желанието + полученото наслаждение = удвоеното ми желание. А след удвоеното желание искам отново да се съединя с наслаждението,  желанието в мен се оказва четири пъти по-голямо (двете желания и двойното наслаждение = учетворено желание).

И така, аз  постоянно се чувствам  двойно опустошен. Представяте ли си каква е прогресията!

Какво се е случило с човечеството в наше време, за някакви си петдесет години, дори по-малко... Някъде до средата на двадесети век е имало бурен прогрес: „Ще бъдем на Луната! Ние всичко ще усвоим! Ще бъдем толкова щастливи!“ Американците са се гордеели със своите постижения – всяка страна с нещо се е гордеела. А днес, всичко е приключило. С какво да се гордеем? Кой ще постигне нещо? Какво е било и какво се получило? От каквото сме тръгнали, до това сме стигнали.

Днес виждаме, че сме развили в себе си такива желания, които са ни довели единствено до грандиозно опустошение. Именно затова западните страни, в сравнение с все още, развиващите се източни страни, днес се намират в губещо положение – няма какво да предложат, освен своята опустошеност. А тези, които все още не са достигнали тази опустошеност смятат, че се развиват по-успешно и след десет години  ще видят, че се намират в същото състояние.