Можем ли да направим аналогия между наслажденията, които търсим с малките, бързо угасващи искрици от някакво голямо наслаждение?

М. Матушевски: Можем ли да направим аналогия между наслажденията, които търсим съзнателно или несъзнателно в своя живот, с малките, бързо угасващи искрици от някакво голямо наслаждение?

М. Лайтман: Нашият свят можем да оприличим на черна бездна от егоизъм, в която са паднали малките искрици светлина от разбитите съсъди, които тя някога е напълвала.

Първоначално, ние с вас сме се намирали на нивото на света на Безкрайността. Светът на Безкрайността е сто процентово желание със сто процентово напълване.

Защо е било напълнено на сто процента? Защото се е напълвало с мисълта да приеме тази светлина заради сливане, подобие, да даде наслаждение на Твореца. Какво се е случило с това желание и сто процентовото му напълване?

Намерението, което е правило творението подобно на Твореца, изведнъж е изчезнало. Щом е станало това, светлината, напълваща желанията, мигновено ги е неутрализирала и също е изчезнала, защото егоистичното желание изчезва, щом стане неговото напълване. То престава да желае, престава да усеща напълване, наслаждение и остава празно.

И така, отначало е изчезнало намерението – това е първият акт, а вторият – от желанието изчезнала светлината и в това огромно, празно желание вместо светлината, са останали малките искрици „нецуцот“.

Тези мънички искри се намират във всеки от нас, дарявайки ни живителна сила. Без тях не бихме могли да живеем, тъй като при абсолютно отсъствие на светлина (което, даже  е невъзможно да допуснем!) материята не би могла да се движи.

Трудно е да си представим тази съвсем неподвижна материя. Всичко е длъжно да бъде  в движение – това може да бъде преместване, пулсация, вибрация. Няма нещо, което да се намира в абсолютен покой. Материята съществува само тогава, когато в нея се намира точка от светлината, искра от светлината, предизвикваща движението в нея.

Това се наблюдава в електрона, във всяка елементарна частица, не говорейки за живите клетки или тъкани, в които стават сложни процеси – движения, вече не просто механични, а химически, биологични: раждане, поглъщане, отделяне. И така, всички, големи и малки, процеси стават под въздействието на искри от висшата светлина.

Ако не са тези искри на светлината, ние не бихме могли да живеем, да чувстваме, че изобщо съществуваме – това състояние е ужасно. От друга страна, тези искри, явявайки се част от голямата светлина, ни показват пътя към нея, за да придобием отново изгубеното желание за отдаване. И в степента, в която се връща намерението ни да отдаваме, към нас се завръща напълващата ни някога светлина.

Първото, което сме длъжни да направим в процеса на поправяне е да създадем намерение. Тъй като ние стъпаловидно култивираме правилното намерение, нашето желание отново се напълва с усещането за вечност, за съвършенство, което се усеща като вечен, съвършен живот – възвръщането на Божията светлина. За нея свидетелстват хора, намирали се в състояние на кома, за нея свидетелстват хора, съзнателно достигащи това състояние в нашия свят.

По принцип, цялата наука Кабала се състои в методика за създаване на правилно намерение с помощта на искри от светлината.

Освен това, може да се каже, че всички наслаждения на този свят са заключени в тези искри, мънички искрици от светлина. Затова разочарованието от наслажденията и последващият стремеж към все по-големи наслаждения, присъщи на човечеството, са разочарование не е в искрите светлина, а в това, че тя си отива. В резултат се разочаровам не от самата светлина, не от наслаждението, а от това, което усещам след неговото получаване – празнотата. И тогава възниква въпросът: „За какво да го преследвам!?“.

По такъв начин, вече започва да се наблюдава разочарование не от светлината, а от методиката за нейното получаване. Така днешното разочарование става осъзнато, водейки човека до разбирането, че наслаждението може да бъде по-пълно, съвършено, постоянно, което може да се напълни със светлина, а не с малка искрица, но по различен начин, с помощта на друга методика, различна от предишната – „да погълна в себе си“ целия свят.

М. Матушевски: Може ли да кажем, че един от стимулите за движението напред е търсенето на вечно наслаждение?

М. Лайтман: Търсенето на вечно наслаждение е единственият ни проблем през целия ни живот. Преследваме тази светлина, а тя все пак остава безкрайно далечна. Не разбираме, че я търсим в различните, обкръжаващи ни обекти: любимите хора, любимата храна, приятното прекарване на времето и т.н. Ориентирайки се в обществото, се опитваме да предизвикаме в себе си стремеж към някакви обекти, да открием в тях такава искрица. Така, ние подсъзнателно се устремяваме към гонитбата за светлина.

В продължение на цялата си история, човечеството е бягало неосъзнато за искрицата светлина, а тя през цялото време се е отдалечавала от нас като мираж в пустиня.

Сега хората са достигнали до състояние, когато са започнали да разбират, че такова безполезно движение – безполезната гонитба, няма нищо да им даде като резултат. Стига се до осъзнаване за неверния начин за получаване на наслаждения, което постепенно води човека до решаване на главната задача: „По какъв начин може правилно да се напълним със светлина?“ И тогава той ще се съгласи с кабалистичната методика: до това може да се достигне само по алтруистичен път.