Писмо от страница 61
Казал Баал Шем Тов: „Преди изпълнението на Заповедите човекът не е длъжен изобщо да мисли за личното управление, а обратно, задължен е да каже: „Ако не аз на себе си, никой няма да ми помогне". Но след извършване на заповедите е задължен да разбере и повярва, че не със свои сили е изпълнил Заповедта, а само със силата на Твореца, който предварително е измислил всичко за него, а затова човекът е бил задължен да извърши това действие."
Както си съответстват думите на нашия свят, така и земното и духовното си съответстват, затова преди човекът да излезе на пазара, за да заработи своя хляб за деня, той е задължен да отстрани от своите размисли мисълта за личното управление и да си каже „Ако не аз на себе си, никой няма да ми помогне", и да прави всичко необходимо, като всички хора, за да заработи своя хляб, като тях.
Но вечерта, когато се върне от работа и заработеното е при него, в никакъв случай да не си помисли, че със свои усилия е заработил това, а дори ако целият ден е лежал, неговата печалба също би се оказала при него. Защото така предварително е мислил за него Творецът и затова е било задължено така да се случи.
И въпреки че това се възприема като противоречие от нашия разум и едновременно никак не се помества в сърцето, човекът е задължен да вярва, че именно така е узаконил Творецът в Тора и чрез тези, които ни я предават.
И това е същността на единението АВА"Я - ЕЛОКИМ, където АВА"Я означава лично управление: тоест всичко се прави от Твореца и изобщо не се нуждае от помощта на низшето. А ЕЛОКИМ означава природа, когато човекът, постъпвайки съгласно природните закони, които са отпечатани от Твореца в нашия свят, постъпва в съответствие с тях, като останалите хора и едновременно с това вярва в управлението АВА"Я, в личното управление, тоест съединява ги заедно в себе си като едно, с което дава по-голяма радост на Твореца и извиква светлина във всички светове.
Това съответства на три детайла:
Заповед - място на святостта (на духовността)
Прегрешение - място на нечистите сили (ситра ахра)
Избор (свобода) - не е Заповед и не е Прегрешение, а онова място, за което воюват чистите и нечистите сили. И ако човекът, извършвайки свободни действия не ги съединява с властта на чистите сили, цялото това място пада под властта на нечистите сили. А ако човекът с усилие прави свободна постъпка, единение, доколкото му позволяват силите, връща с това избора на мястото на святостта.
Казано е: „Дадено е на лекаря право да лекува", въпреки че лекуването, разбира се, е в ръцете на Твореца и никакви човешки усилия няма да отместят болестта от мястото, казано е: „Лекарят да излекува", съобщавайки за мястото на избора, мястото, където се сблъскват Заповедта и Прегрешението (чистата и нечистата сила). Ако е така, то сме задължени ние самите да вземем под власт чистите сили вместо избора. А по какъв начин може да се завоюва това място? Именно ако човекът отиде на опитен лекар, който му дава изпитано лекарство, и след като се е удостоил да получи от лекаря лекарството е оздравял, е задължен да вярва, че и без лекаря Творецът би го излекувал. Защото това е било предопределено по-рано. И вместо да възхвалява лекаря, възхвалява Твореца. И с това завзема мястото на избора под властта на святостта.
И подобно на това е и в другите случаи на избор. И с това се придвижват и разширяват границите на святостта, докато святостта не завладее всичко подобаващо и, в цялата своя мяра, и внезапно той вижда себе си, своето духовно ниво, вече намиращ се в цялостна святост. Защото дотолкова се е разширила святостта и нейните граници, че е достигнала своя истински размер.
Знанието за по-горе казаното избавя от общите за всички грешки, превръщащи се в препъни камък за несведущите, и вместо работа те искат да вярват повече, и още повече да анулират съмненията в своята вяра и да придобият за себе си всякакви знаци и чудеса извън границите на нашия свят, и само страдат от това. Защото, започвайки от прегрешението на Адам, създал Творецът поправяне на това прегрешение под формата на единението АВА"Я - ЕЛОКИМ, както беше обяснено по-горе. И това е смисълът на казаното: „С пот на лицето свое ще добиваш хляба свой". А природата на човека е такава, че ако нещо е постигнато с тежък труд, трудно ще отстъпи резултата от своя труд на Твореца. Оттук - има при човека място за работа: с усилията на пълната вяра в личното управление да реши, че дори без всякакви негови усилия, също би получил всичко постигнато. И с това поправя прегрешението.