Има случаи, когато „да се движиш е по-лошо, отколкото да седиш без работа" (или “да седиш е за предпочитане, отколкото да се движиш”), за да не се отклониш от пътя, защото пътят на истината е много тънка линия, по която човек се издига по стъпалата, докато не достигне царския дворец. А всеки, който започва да върви от началото на линията, трябва много да се пази, за да не се отклони в дясно или в ляво от линията дори на дебелината на косъм, защото ако в началото неговата грешка е с дебелина на косъм и дори ако по-нататък върви по истинската права, все едно, в никакъв случай няма да стигне до царския дворец, защото не върви по истинската линия.

Смисълът на средната линия се заключава в изпълняване на условието: „Тора, Творецът и Израел са единно цяло". Защото целта на вселяването на душата в тялото се заключава в това, именно намирайки се в тялото, тя да се върне към своя корен и да се слее с Твореца, както е казано: „И възлюбете Твореца ваш, и вървете по пътищата Негови, и спазвайте Заповедите Негови, и се слейте с Него". От тук е видно, че краят на пътя е в „слейте се с Него", тоест както е било с душата до нейното вселяване в тялото.

Но е необходима голяма подготовка, която се заключава в движение по всички пътища на Твореца. А на кого са известни Неговите пътища? Затова и я има „Тора, състояща се от 613 светлини", защото вървящият по тях в своя край поправя себе си дотолкова, че неговото тяло (желание) не е препятствие между човека и Твореца. Това е смисълът на казаното: „Изчистете своето място от каменното сърце" и тогава се слейте с Твореца ваш, точно както е било вашето сливане с Него преди душата да се облече в тяло.

Намираме, че съществуват три детайла:

1) Исраел - прилагащ усилие да се върне към своя Творец,

2) Творец - Коренът, към който се стремят,

3) 613-те светлини на Тора, наричани „добавки", чрез които се изчистват душата и тялото, както е казано: „Аз създадох злото начало и Аз създадох за него Тора като подправка".

Но всички тези три детайла, в крайна сметка, са едно цяло и така се разкриват на всеки, постигащ ги, в края на пътя като „ехад, яхид, ме­ухад" (едно, единно, единствено). А това, че ни се струва съставено от три части - причината е в несъвършената работа заради Твореца.

Ще поясня малко, но само от единия край, защото другият ще научиш само при разкриването на Твореца пред теб: душата се явява част от Твореца свише. До своето слизане в тялото, тя е съединена с тялото като клон с корена. Казано е в книгата „Ец Хаим", че Творецът е създал световете, защото Неговото желание било да разкрие Своите свети имена „Милосърден и Добър", защото ако го нямаше творението, не би имало към кого да прояви милост. Дълбоки са тези понятия...

Но доколкото перото позволява да опиша, „цялата Тора – това са имената на Твореца", както са казали мъдреците. А признакът на управление - „всичко, което не можем да постигнем, не знаем как да назовем". Защото всички тези имена - това е възнаграждението на душата, слизаща не по своя воля в тялото, но именно с помощта на тялото получава възможност да постигне имената на Твореца. И съгласно своето постижение е и нейното ниво. По правилото „Всяко духовно нещо, целият негов живот е според неговите знания". Нали материалното животно усеща себе си, защото се състои от разум и материя. Затова усещането на духовното е знанието, а духовното ниво е мярката на знанията, както е казано: „По своя ум да се възхвали мъжът". Но животното знае, а не чувства.

Сега разбери възнаграждението, което получава душата: до влизането си в тялото, душата била като малка точка, макар при това да била и слята със своя корен като клон на дърво. И тази точка се нарича корен на душата и неин свят. И ако не беше слязла в тялото на този свят, в нея нямаше да има повече от тази точка, тоест нейната мярка в корена.

Но ако се удостоява да върви все по-нататък по пътя на Твореца, тоест с 613-те светлини на Тора, превръщащи се в имена на Твореца, то и нейното ниво расте в степента на познаване на тези имена. Това е смисълът на казаното, че Творецът е приготвил за всеки праведник 310 (310 е числовото значение на думата „ШаЙ" - подарък на иврит) свята: душата се състои от двама праведници - висш и нисш, както тялото се дели на по-горе и по-долу от кръста (на нивото „табур"). А затова то се удостоява с писмена и устна Тора, всяка от които - от 310, което заедно дава 620, което съответства на 613-те Заповеди на Тора и 7-те Заповеди на мъдреците.

Затова е казано в книгата „Ец Хаим", че всички светове са сътворени само за да разкрият имената на Твореца. От тук е видно, че тъй като душата се е спуснала и облякла в тази зловонна материя, не могла вече да се върне към своя корен в този вид, в който е била до слизането си в този свят, а е задължена да увеличи нивото си 620 пъти, в сравнение с това, как е била в корена, което се явява нейното съвършенство, светлината на всички светлини НаРаНХа"Й (не­феш-ру­ах-не­ша­ма-хая-яхи­да), до светлината яхида. Затова яхида се нарича кетер, защото нейната гематрия, както и думата кетер, е равна на 620.

От тук е видно, че всички 620 имена (613-те Заповеди на Тора и 7-те Заповеди на мъдреците) са всъщност 5-те части на душата, НаРаНХа"Й, защото съсъдите НаРаНХа"Й са 620-те Заповеди, а светлините НаРаНХа"Й са светлината на Тора, намираща се във всяка Заповед. Получава се, че Тора и Душата са едно.

Но Творецът е светлината на безкрайността, облечен в светлината на Тора, намираща се в 620-те заповеди. И това е смисълът на казаното: „Цялата Тора - това са имената на Твореца", където Творецът е съставящ, а 620-те имена са отделните части по стъпките и степените на душата, защото душата не получава веднага цялата светлина, а постепенно, на степени.

От всичко казано по-горе следва, че целта на душата е да постигне всичките 620 имена, да получи своето ниво, увеличено 620 пъти в сравнение с това, което е било до слизането в тялото. При това, нейното ниво е от 620-те Заповеди, в които е облечена светлината на Тора, а Творецът се явява обща светлина на Тора, от което следва, че „Тора, Творецът и Исраел са едно".

И така, до включването в работата на Твореца „Тора - Творецът – Исраел“ изглеждат като три отделни работи:

1) Понякога човек се стреми към възвръщане на душата в нейния корен, което се нарича Исраел.

2) Понякога се стреми да разбере пътищата на Твореца и тайните на Тора, „Нали ако не се знаят Заповедите, не трябва да се работи", което се нарича Тора.

3) Понякога се стреми към постигане на Твореца, тоест към сливане и пълно познаване на Твореца и само това желае, а не да постигне тайните на Тора и да върне душата към нейния корен, където се е намирала тя до слизането в тялото.

Затова вървящият по правилната линия в работата на Твореца трябва постоянно да проверява себе си: стреми ли се той еднакво към всичките три части на работата, защото краят на действието е равен на неговото начало. А ако се стреми към една част повече, отколкото към другите, то се отклонява от прекия път.

Затова желаещият да се държи за целта трябва да се стреми към разбиране на пътищата на Твореца и тайните на Тора като към най-надеждното средство за придържане към истинската линия.

Затова е казано: „Отворете ми отверстие като иглено ухо, а аз ще ви отворя огромни врати". Отверстието като иглено ухо е предназначено само за работа. На стремящия се само към познаване на Твореца, само заради работата, Творецът отваря вратата на света, както е казано: „И ще се напълни земята със знанието на Твореца".