Книгата „Плодовете на Мъдростта. Писма”, стр. 43
Не мога повече да се сдържам, защото съм длъжен да знам колко велико е оценяването на истината на нашата земя, тъй като това е постоянно моя път: да изследвам всички деяния на творенията и да разбера тяхното значение, добри ли са или лоши, и така да позная до края..., именно благодарение на нищожните картини, минаващи пред мен. Защото ненапразно минава пред мен тази човешка маса: тя ражда понятията на цялата мъдрост в мен и е сътворена само за постигане на знанията през нея.
Отначало ще оценим свойството на леността, слязло в този свят..., което по своята същност не е толкова лошо и заслужаващо пренебрежение. А основанието за такава оценка е в изречението на мъдреците: «Седи и нищо не прави – това е за предпочитане!», макар да има изказвания срещу това правило...
Ясно е, че няма друга работа в този свят, освен работата заради Твореца. А всички останали видове работа – дори за душите, ако те са заради себе си – по-добре да не са се раждали в този свят, защото изпълняващите ги като че ли преобръщат съсъда на своята душа с дъното нагоре, тъй като от получаващия никога няма да се получи даващ.
Затова не си струва дори да се оценява работата, ако тя е с намерение «заради себе си», защото е съвършено безмислена, и затова разбира се, «седи и нищо не прави е за предпочитане!». Защото не може да има никаква полза от действия с намерение «заради себе си» и в крайна сметка с това безделие не вредим на себе си или на другите.
А тъй като това е висша истина, то не се нуждае от съгласието и одобрението на родения от жена, колкото и велик да е той. И затова онзи, който е познал голямата мъдрост, стои върху нея с голяма увереност и упорство.
Йехуда Лейб