Чуто на 23 Адар I (28 Февруари 1943 г.)

    Победителят на розите. Песен на синовете на Корах. Разбиращите песента на любовта.

    Чувства сърцето мое словото добро. Казвам аз: делата мои – на царя. Езикът мой – перо на скорописец.

    Най-прекрасен ти от синовете човешки, влята е прелест в устата твоя... (Псалм 45)

    Победителят – този, който вече е победил розите (ал шошаним), т.е. достигнал е разкриване на святата Шхина, явяване на Твореца, което означава преход от състояние на траур към състояние на празник и веселие (веселие, сасон – също се пише с буквата «ш», както и шошаним). И тъй като това състояние включва в себе си множество духовни подеми и падения, падение се нарича шошаним (рози) от думата шейнаим (зъби), съгласно израза «бий го в зъбите». Тъй като няма друг отговор на въпросите на грешника в човека, освен само да го биеш в зъбите. И удряйки многократно егоизма по зъбите (шейнаим), човек достига до състояние шошаним, в което е заключено много веселие (сасон), и затова за него се говори в множествено число: «рози» (шошаним).

    Синовете на Корах – корах от думата карха (упадане на косата). Сеарот (коса) – външен парцуф, скриващ вътрешния. Коса (ед.ч. сеара) означава астара (скриване), от думата саара (буря, възмущение). И е известно, че «по степента на страданието е възнаграждението». Тоест, когато човек усеща възмущение и вълнение (състояние «сеарот») – има възможност за вътрешна духовна работа. И когато той поправи това състояние, то бурята (саара) се сменя със сеара (коса – пише се като «врата»), както е казано: «Това е врата (шаар) към Твореца».

    Ако човек е поправил всички състояния на възмущение против духовната работа (саарот) и е преодолял всички скрития (астарот), то той няма над какво повече да работи, и затова няма възможност да получи възнаграждение. Получава се, че когато човек достига до състояние корах (отсъствие на «коса», възмущение), той вече не е способен да поддържа в себе си вярата, която се нарича «врата към Твореца».

    Но ако няма врата, е невъзможно да влезе в Храма на Твореца. Тъй като това е основа на основите, защото на вярата е построено цялото здание. А «синовете на Корах» (Бней Корах, баним – синове) – от думата авана, Бина (разбиране), защото човек в състоянието «синовете на Корах» разбира, че корах – това е състояние в лявата линия, от която произлиза Ада. Затова желае да продължи дружбата и любовта, която е била в него в предишното състояние, т.е. до преди да я е престъпил, за което е казано: «Твореца чух аз и се изплаших» (както отговаря Адам след прегрешението). И притегляйки сили от миналото състояние, може да устои и да се издига от степен в степен. Затова е казано, че синовете на Корах не са умрели. Тъй като те са разбрали (авана, Бина), че оставайки в състоянието корах, не ще могат да продължат да живеят – и затова не са загинали.

    Разбиращите песента на любовта – разбиращи, че степента на любовта към Твореца трябва да бъде съвършена.

    Чувства сърцето мое – това преживяване е в сърцето, което не се разкрива с уста. Тоест устата не издава усещаното в сърцето, а само «нашепва с устни».

    Словото добро (хубаво нещо, добро свойство) – хубаво, добро нещо се нарича вяра.

    Казвам аз: «Делата мои на Царя!» – Когато човек получава светлината на вярата, той казва, че делата са на неговия Творец, а не на самия него, и заслужава състояние: «езикът мой като перо на скорописец», т.е. удостоява се с Писмената Тора, което означава езикът на Мойсей.

    Най-прекрасен ти от синовете човешки (яфъяфита ми бней адам – дословно: красотата твоя от синовете човешки) – тук се говори за святата Шхина, за това, че нейната красота произлиза от хората, от това, че хората мислят, като че ли в нея няма нищо. Но именно от това състояние се ражда нейната красота.

    Влята е прелест в устата твоя. Думата «прелест» се отнася до вещ, която няма явни достойнства, но все пак привлича и затова се казва, че има някаква прелест.

    В устата твоя (сифтотейха) – от думата соф (край), т.е. състояние, когато човек вижда целия свят от край до край.