Чуто през 1943 г.

    Казано е в Берешит: «Поле, благословено от Твореца». Шхина се нарича поле. Понякога полето (саде) става лъжа (шекер). Буквата хей се състои от две букви: буквата вав и буквата далет. Буквата вав вътре в буквата хей обозначава душа, а буквата далет обозначава Шхина. И когато душата на човек се облича в Шхина, се получава буквата хей. Но ако човек желае да прибави към вярата знание и получаване, с това той продължава буквата вав надолу, т.е. към нечистите сили, и от буквата хей се получава буквата куф, а буквата далет става буквата рейш.

    Поради това, че буквата далет, означаваща свойството дал (беден), не е доволна от вярата, а желае да добави, това свойство се превръща от далет в рейш, както се казва: «А този, даже царувайки, е роден беден» (Коелет). И думата дал (беден) става думата раш (нисш, беден), защото внася в себе си лошото око – както в разума, така и в сърцето, за което е казано: «И я ядат дивите глигани» (Псалм 80). И това око е «зависимо», защото се връща към разделение, когато нечистата сила стане ангел на святостта.

    И в това е смисълът на казаното: «Благословен е Творецът завинаги!», защото човек стига до състояние, когато цялата жизнена сила излиза от него, но той всеки път се укрепя, и тогава се удостоява да стане като «Поле, благословено от Твореца». И лошото око се превръща в добро. 

    И затова окото се нарича зависимо, защото пребивава в съмнение – да бъде добро или лошо. И затова се връща към разделение, за което е казано: «Единият е достоен за другия», както е казано: «Не е имало по-голяма радост от деня, когато Творецът създал небето и земята».

    И затова, в резултат, ще се осъществи казаното: «Ще бъде Творецът един и името Негово единно», в което се заключва замисълът на творението. И всичко ще стане като едно цяло в своето поправено крайно състояние, защото в Твореца минало, настояще и бъдеще са съединени заедно и са равни. Затова Творецът гледа окончателния вид на творението, как то изглежда в края на своето поправяне, когато в него са включени всички души в света на Безкрайността в своето съвършенство, и там няма никакъв недостатък.  

    Но творението все още усеща отсъствие на съвършенство, и му се струва, че е необходимо да добави още и да поправи в себе си това, което му е възложено, което се нарича: «Това, което е създал Творецът за изпълнение». Тоест всички недостатъци и гняв (както е казано: «В злобния човек няма нищо освен гняв») са истинската форма на проявление на егоизма, и всички поправяния са насочени само към това, да го обърнат в отдаване. И в това е цялата работа на човек.  

    Тъй като преди сътворението на света всичко е било в Единния Творец, както е казано: «Той и името Негово са единни». Тоест макар името Негово да излиза от Него и да се разкрива навън, и вече да се нарича Негово име, те са единни. И в това е смисълът на думите: «Единият е достоен за другия».