Необходимата степен на усилия – това е наше задължение. Поднасяйки подарък на човека, Творецът иска той да почувства ценността на подаръка, иначе ще се уподоби на глупака, за когото мъдреците казали: «Какъв глупак, губи това, което му дават». И тъй като не цени подаръка, то и не го пази.
И като правило, човек не чувства никаква ценност във вещ, която не му е била необходима. А колкото по-силно чувства нейната необходимост и страда от нейното отсъствие, толкова повече вкусва наслаждение и радост, достигайки желаното. По примера на човека, на когото предлагат разни вкусни напитки, но ако той не изпитва жажда, не ще усети в тях никакъв вкус, който да е «като балсам за измъчената душа».
И затова, когато устройват угощение, за да насладят и зарадват приятелите, то заедно с рибата, месото и всякакви вкусни неща сервират на масата остри и горчиви подправки, такива като горчица, лют пипер, маринати и осолявания. И всичко това е, за да се възбуди страдания за глад. Тъй като когато сърцето вкуси горчивия и лютия вкус, то в него се пробужда глад и желание, което може после с наслада да се утоли на трапезата с всякакви угощения.
И на никого не ще му дойде на ум да каже: «И за какво са ми тези подправки, възбуждащи страдания за глад? Нима не е достатъчно за домакина да приготви само това, което ще утоли желанието на гостите, т.е. само храна, и да не разпалва в тях още по-голям апетит?» И отговорът е ясен на всички, защото домакинът иска гостите да се насладят от угощението, а колкото по-голям глад изпитват, толкова по-голяма наслада получават от трапезата.
Затова, за да се удостои със светлината на Твореца, е необходимо да страда от нейното отсъствие. И усещането, което му липсва, е пряко свързано с вложените усилия – колкото повече усилия полага човек и се стреми към Твореца по време на най-голямото скриване, толкова повече започва да се нуждае от Твореца, за да му отвори Творецът очите и да му даде възможност да върви по пътя на Твореца. И когато вече има това кли – страдание от отсъствието на Твореца, тогава Творецът помага на човека свише, и естествено такъв подарък човек вече може да съхрани. Така усилието е обратната страна (ахораим). А когато човек придобива обратната страна, то получава възможност да се удостои с лицевата страна (паним) – разкриване ликът на Твореца.
И за това е казано: «Глупакът не се стреми към разбиране», т.е. не чувства желание да прилага усилия, за да достигне разбиране. Получава се, че в него я няма «обратната страна», и е невъзможно да му се разкрие «лицевата страна», ликът на Твореца. И за това е казано: «По мярата на страданието е възнаграждението». Тоест страданията, означаващи приложените усилия, и създават в човека желание, кли, което му позволява да получи възнаграждение. И колкото по-голямо е неговото страдание, с толкова по-голяма радост и наслаждение той ще може да се удостои впоследствие.