Чуто на трапеза във втората вечер на Рош а-Шана (15 септември 1947 г.)

Мъдреците казват, че даже пустотата в човек е запълнена със заповеди, както семената, напълващи нара. А "нар" (римон) произлиза от думата "величие", "издигане" (ромемут), което означава "над знанието". И тогава "дори пустотата в теб се запълва със заповеди", а степента на напълване съответства на способността на човек да върви над знанието - и това се нарича издигане. А пустотата се отнася до мъртво място. (Както е казано: "Земята виси над пустотата".)

   И колкото повече човек се издига над знанието, толкова повече се запълва това опустошено място. Тоест запълва пустотата с издигане, като върви с вяра над знанието.

   Необходимо е да поискаме от Твореца да ни даде сили да се издигнем. Тъй като пустота е създадена и е дадена на човек не за да усеща той опустошението си, а за да го запълни с величието на Твореца, и всичко да приема с вяра над разума. Затова е казано: “И направил Творецът така, че да се страхуват от Него”.

   Всички празни мисли, които идват в човек, се дават само за да разбере той необходимостта да приеме върху себе си вярата над знанието. Но за това му е нужна помощта на Твореца, и човек е длъжен да Го помоли, за да му даде сили да се издигне над знанието. И именно тогава човек ще почувства нужда от помощта на Твореца, защото неговият външен разум винаги ще му подсказва обратното. 

   И няма друг избор, освен да иска от Твореца това, тъй като е казано, че егоизмът на човек го побеждава всеки път, и без помощта на Твореца, сам човек не е способен да превъзмогне егоизма. И само тогава човек разбира, че никой не може да му помогне, освен Творецът, тоест “И направил Творецът така, че да се страхуват от Него”. Трепет означава вяра, защото само тогава човек се нуждае от спасението на Твореца.