Мисълта се явява следствие, породено от желанието. За това човек мисли за това, към което има желание в него и не мисли за онова, което не желае. Например, той никога не мисли за деня на смъртта, а обратно, винаги мисли, че той е вечен, защото желае да бъде такъв.

    Но разумът има особена роля и тя се заключава в неговата възможност да увеличава желанието. Ако в човека има малко желание, което няма сили да прояви себе си и да се застави да достигне желаното, то мислейки за това желание, човекът може да го увеличи и разшири така, че то да започне да изисква своето напълване. От това следва, че желанието се явява основа, същност на човека, а мисълта му служи.

    Ако желанието е голямо, то властва над малките желания. И ако човекът желае да увеличи някое малко желание, то може да направи това удържайки постоянно мисълта за това желание. И в степента, в която ще мисли за това желание, в тази степен и ще се увеличи това желание.

    Затова е казано, че човекът е длъжен постоянно да се занимава с кабала, тъй като от такова постоянно усилие на мисълта, той ще увеличи духовното желание дотолкова, че то ще започне да преобладава над останалите.