Чуто на трапеза на Шавуот

    В какво е смисълът на Даряването на Тора на планината Синай? Това не означава, че някога Творецът е дал Тора, а сега – не. Даряването на Тора е вечно. Творецът я дарява винаги, само че ние не сме способни да я получим. А тогава на планината Синай сме получили Тора, защото сме се обединили като един човек, с едно сърце, и във всички е имало само една мисъл – за получаването на Тора.

    Но Творецът от своя страна винаги дарява Тора. Казано е, че човек трябва всеки ден да слуша десетте заповеди, получени на планината Синай.

    Тора се нарича «еликсир на живота» и «смъртна отрова». И се пита: «Как могат да се съберат две такива противоположности в едно?». Но цялата видима от нас картина съществува само в нашите усещания, и нас не ни интересува каква е действителната реалност. Затова, когато при изучаването на Тора, тя отделя човека от любовта към Твореца, то разбира се, се явява «смъртна отрова». А ако Тора приближава човека към Твореца, то се нарича «еликсир на живота».

    Но тук не се взима под внимание самата Тора, т.е. реалността такава, каквато е. Цялата работа е в нашите усещания – за нас те определят цялата реалност. Самата Тора, в отсъствие на получаващи, се счита светлина без кли, която е невъзможно да бъде постигната, тъй като това е абстрактна същност, не облечена в материя. А същността ние не сме способни да постигнем – даже материалната същност, а още повече духовната.

    Докато човек работи заради себе си, се счита, че той работи «ло лишма», но от ло лишма достига до лишма, заради Твореца. Затова ако човек още не се е удостоил с получаването на Тора, то се надява, че в следващата година ще я получи. А когато напълно получи свойството «лишма», тогава вече няма какво повече да прави на този свят.

    Затова всяка година настава време за получаването на Тора, защото времето е свързано с пробуждане отдолу. И тъй като се пробужда времето, когато светлината за даряването на Тора се е разкрила на хората, то винаги има възбуждане отгоре, което им помага да извършат такова действие, както някога, в това време.

    Затова ако човек върви по пътя, който го води от ло лишма към лишма, значи съблюдава реда и се надява, че в крайна сметка ще заслужи получаването на Тора лишма. Ако той не държи постоянно целта пред очите си, то се получава, че върви в обратна на целта страна. Правият път се нарича «Дърво на живота», затова обратният път е равносилен на смъртна отрова, тъй като той през цялото време се отделя от линията на живота.

    «Не вярвай на твърдящия, че е приложил усилия, но не е намерил желаното». И какво значи «намерил»? Какво е нужно да намери? Нужно е да намери благоволението  на Твореца.

    «Не вярвай на твърдящия, че е намерил без всякакви усилия». Но говорещият не лъже. Тъй като се говори не за конкретен човек, а е общо правило за всички. И ако той вижда, че е намерил благоволение в очите на Твореца, то защо не вярва?

    Работата е в това, че понякога човек се удостоява с благоволение в очите на Твореца с молитва, защото в нея има особена сила, която може да действа подобно на усилията. (Така, както в нашия свят виждаме, че има заработващи със свои усилия, а има молещи се за заработване и намиращи го.)  

    Но в духовното, дори и да се е удостоил с благоволение в очите на Твореца, после все пак трябва да заплати пълната цена, т.е. да вложи усилия  в същата степен, в която прилага всеки. А ако не прилага усилия в същата степен, губи кли. И затова се казва: «Не вярвай на говорещия, че е намерил без всякакви усилия», защото всичко губи. Затова после трябва да се отплати в пълна степен със свои усилия.