Чуто през 1938 г.

    Човек никога не пита себе си: «А защо, с каква цел се наслаждавам?». Ако в него се появи макар и най-малката мисъл да пита за смисъла на наслаждението, това означава, че в него няма истинско наслаждение. Защото истинското наслаждение трябва да запълва всички празнини на желанието дотолкова, че да не остава ни една празнина. И тогава също и в мислите, и в съзнанието не остава място за въпроси за смисъла на наслаждението. И ако пита за целта на наслаждението, това е признак, че наслаждението още не е съвършено, затова и не запълва всички празнини на желанието.

    Така е и по отношение на вярата: вярата трябва да запълва всички места вместо знанието. Затова е необходимо да си представим, че сякаш ни напълва знание. И трябва да се стремим към това, за да се напълним с вяра точно в тази степен, вместо със знание.