Чуто на 23-ти Хешван (9 ноември, 1944 г.)

Когато човек усеща, че е във време на духовен подем, когато има вдъхновение, няма желание за нищо друго, освен за духовното. В това състояние е полезно да изучава тайните части на Тора, за да постигне нейната вътрешна част.

И макар да вижда, че въпреки всички негови усилия да разбере нещо, той все едно нищо не постига, все пак в това състояние е полезно да се опита да проникне в тайните на Тора. При това, дори да изучава един и същи текст по сто пъти на ден, нека не се разочарова, че нищо не е разбрал, казвайки си, че няма полза от такова учене.

Има две причини за такова отношение към ученето:

1. Когато човек изучава нещо и се стреми да го разбере, самият стремеж се нарича «молитва». Молитвата е онова, което човек желае, към което се стреми, неговото ненапълнено желание, тоест стремежът Творецът да напълни неговото желание. А силата на молитвата се измерва със силата на стремежа, защото колкото повече нещо не достига, толкова повече човек се стреми към него. И в каквато степен се усеща недостигът, в същата степен е и стремежът.

Има правило, че именно там, където човек полага най-много усилия, чрез тях той увеличава своето желание и иска да получи напълване. А желанието се нарича «молитва», работа в сърцето, тъй като «Творецът иска сърцето». Защото именно след влагането на много усилия, човек е способен на истинска молитва.

Защото когато той изучава Тора, неговото сърце трябва да се освободи от другите желания и да даде сила на разума, за да бъде в състояние да усвои изучаваното. Но ако в сърцето няма желание, разумът не е в състояние да усвои онова, което изучава. Затова е казано: «Човек учи само това, което привлича сърцето му».

А за да бъде приета неговата молитва, тя трябва да бъде пълна. Затова, ако се отдаде напълно на изучаването, то по този начин ражда в себе си съвършена молитва, която бива приета от Твореца и се удостоява с отговор. Защото Творецът чува молитвата, но има условие: «Молитвата трябва да бъде пълна, за да няма в нея примеси от други желания».

2. Тъй като човек се е отделил в някаква степен от егоизма и се намира по-близо до «отдаването», в такова състояние той е способен по-бързо да се съедини с вътрешната част на Тора, която се разкрива на онзи, който е постигнал подобие с Твореца, защото «Тора, Творецът и Исраел са едно». Докато, ако човекът все още се намира в егоистичните желания, тогава той се отнася към външната част на Тора, а не към вътрешната.