Чуто на 8 Кислев (28 Ноември 1941 г.)

    Има прегръдка отдясно и прегръдка отляво, и двете трябва да бъдат едновременно и вечно.

  Когато човек се намира в дясно, то разбира с разума, че лявото въобще не съществува. И обратно, когато се намира в ляво, на неговия разум му изглежда, че не съществува дясното.

    Дясното състояние е личното управление. Лявото състояние е управлението с възнаграждение и наказание. И макар че с разума човек разбира, че е невъзможно да съедини двете състояния заедно като едно, трябва да работи с вяра над знанието и да разбира, че разбирането му не ще го спре. Най-важното е винаги да върви над знанието. Това значи, че цялата работа се измерва с това, доколко тя е над знанието, въпреки разума и логиката.

    И макар че след това стига до състояние «вътре в знанието», т.е. получава и знае всичко, това не значи нищо за него, защото изначално основата на неговата работа е била във вяра над знанието, затова той постоянно получава сили от своя корен.

    Но ако достигне знанието и желае да получи от него, светлината незабавно изчезва. И ако желае да продължи своето поправяне, трябва да започне с вяра над знанието, защото в нея е целият корен на работата. А после той достига до святото знание (кдуша).