Има дясна и лява страна. В дясната влизат: Хохма, Хесед и Нецах, а в лявата: Бина, Гвура и Ход. Дясната линия означава лично управление, а лявата — управление с възнаграждение и наказание.
Докато човек се занимава в дясната страна, той трябва да каже, че се намира под лично управление, и затова сам нищо не прави. И така не извършва никакви прегрешения. Но и добрите дела (заповеди), които той прави, също не са негови, а подарък свише. И затова той е длъжен да благодари на Твореца за тях, а също и за доброто, получавано в този свят.
И това се нарича Нецах, т.е. той е победил (ницах) нечистата сила (ситра ахра), от което се издига на ниво Хесед (милосърдие), което означава любов. А благодарение на това достига до Хохма (мъдрост), която се нарича «Рейша де-ло итъяда» (непознаваема глава). И едва след това е длъжен да премине към лявата линия, към ниво Ход.
Коментар на Рав Михаил Лайтман за книгата Шамати
Отначало виждаме, че човек върви под частно управление, анулирайки себе си по отношение на Твореца във всичко и получавайки Нецах, Хесед и Хохма. Отначало той побеждава нечистата сила в себе си, ситра ахра, след това достига до ниво любов, и тогава придобива мъдрост – Хохма. В дясната страна всичко се отнася към Твореца, идва отгоре. Нужно е само да слее, да се съедини със сърце и душа с това, което идва отгоре, не мислейки за себе си, изключвайки своя разум и знания.
Завършвайки този етап, човек преминава към лявата линия – към работа със своите келим, където вече включва себе си и оценява какво е това възнаграждение и наказание. Ако Творецът му позволява да работи със своите келим и да прави същата операция, която и Творецът, то това се нарича възнаграждение. Но ако до последно неговото намерение не е за отдаване, то това е наказание.
Лявата линия – това е отношението на човека чрез своите келим към действията на Твореца, към Неговото управление като възнаграждение и наказание. Докато в дясната линия Творецът се отнася към човека с лично управление. С други думи, докато човек напълно не овладее първите девет сфирот, тет ришонот, той не може да премине към работа с АХАП де-алия в системата на възнаграждение и наказание.
Понякога в някои източници се пише, че трябва да се започне с възнаграждение и наказание и да се завърши с лично управление. Не трябва да се бърка с това положение, то е до махсом. След прехода от дясната линия към лявата човек строи средна линия и отхвърля от нея това, което е невъзможно да присъедини до Гмар тикун. Средната линия винаги се намира над хазе и е къса по големина. До Гмар тикун не трябва да се работи с истинските получаващи келим, а само с АХАП де-алия. Всичко, за което говорихме по-горе, се отнася към преминаващите махсом.
В нашия свят преди всичко ние работим за възнаграждение и наказание. Ние се намираме в различни странични мисли и желания за наслаждение. Това се нарича наказание. Въобще в нашите изкривени усещания това, което е добро за мен и приятно, е възнаграждение; а когато ми е лошо, това е наказание. Всичко се разглежда съгласно непоправените келим. Нивото, на което се намира човек, определя какво се нарича възнаграждение и какво – наказание. И след прехода през махсом човек разбира, че връзката с Твореца е награда, а нейното отсъствие, дори ако в замяна дадат цялото наслаждение на нашия свят – наказание.
А колкото по-нагоре се издига човек, толкова повече той разбира, че контакта с Твореца – това е вечност и съвършенство, и тогава човек се слива с Нецах, Хесед и Хохма, открива за себе си свойствата на Твореца и иска да бъде подобен на тях, напълно да се слее с тях, въпреки че не му дават наслаждение, от което, дори и те да му го бяха давали, той би се отказал, защото предпочита поправяне на наслаждението на настоящия етап. Така, както той се отказва от животински наслаждения заради духовни, така, намирайки се в духовното, той се отказва от духовни наслаждения в името на познание на свойствата на Твореца. Счита се, че той се отнася като син и ученик към Твореца. Когато той напълно овладее дясната линия, то взема в своите ръце получаващите келим от лявата линия, за да построи средната линия на тяхната основа.
Въпрос: За какво поправяне може човек да моли Твореца преди махсом?
Преди махсом има само едно поправяне: това Творецът да стане най-важен в очите на човека в сравнение с всички други неща. И той е готов да пожертва всичко заради това. Оттук достига до всичко останало.