«Тора и Творецът са едно цяло».

    Разбира се, в процеса на поправянето (работата) Тора и Творецът — това са две противоположни и дори отричащи се едно на друго понятия.

    Творецът за нас означава сливане в подобие на свойствата и анулиране на своето «Аз» в Него. (Необходимо е винаги да си представя това състояние, което е било в миналото, когато човек е успял да достигне макар и най-малкото сливане с Твореца — колко тогава той е бил изпълнен с живот и наслаждение. И постоянно да се стреми към такова състояние на сливане с Твореца, когато духовното е неделимо. И тъй като духовното носи напълване, той трябва винаги да усеща себе си в добро състояние и да си представя миналото време на сливане, защото тялото не се впечатлява от отрицателното, а само от съществуващото, т.е. от миналите постигнати състояния. И тези състояния тялото може да приеме за образец.)

    Тора се нарича светлината, заключена в нея, която се усеща по време на обучението и дава желание за отдаване на Твореца, както е казано: «Знаещият указанията на Твореца ще Му служи». Затова усеща своето «Аз» желаещо да отдава на Твореца.

    Но когато човек достигне нивото «Тора и Творецът са едно», намира, че всичко е единно, защото усеща Твореца в Тора. И е необходимо постоянно да се стреми към поправящата светлина на Тора, която може да намери в изучаването на Тора, но при изучаването на кабала може да я намери по-бързо.

    А по време на работата светлината на Тора и Творецът са под формата на противоположности:

• или човек се стреми да се прилепи към Твореца, и тогава не може да учи заради светлината на Тора, а копнее за хасидски книги,
• или се стреми към поправящата светлина на Тора, т.е. желае да знае пътя на Твореца, световете, техните процеси и управление.

    И това са две противоположни точки, но в бъдеще тяхното различие се заличава, както е казано: «И ще разгроми той границите на Моав» (Бемидбар), и те двете ще се съединят заедно.