Чуто на 9-ти Шеват (6 Февруари 1941 г.)

Същността на Тора «лишма» (заради Тора, заради Твореца) се явява такова изучаване на Тора, когато човек учи, за да знае съвършено точно в своето постижение, без всякакви съмнения в истинността на своето знание, че «има съд и има съдия».

«Има съд» означава, че действителността се вижда такава, каквато тя се представя пред очите ни, т.е. убеждаваме се, че когато работим с вяра и отдаване, растем и се издигаме от ден на ден, защото всеки път виждаме изменение към по-добро.

И обратно, когато работим за получаване и заради знания, виждаме, че ден след ден се спускаме до възможно най-нисшето състояние.

И когато гледаме на тези две състояния, виждаме, че има съд и има съдия, защото ако не изпълняваме законите на истинската Тора, незабавно получаваме наказание. И затова разбираме, че има справедлив съд, т.е. виждаме, че именно това е най-добрият път, който може и е достоен да ни доведе до истината.

И затова се нарича справедлив съд, защото само по този начин можем да достигнем до съвършенството, към което се стремим. Тоест разбираме с разума си, с пълно и абсолютно осъзнаване, от което по-висше няма, че само с вяра и отдаване може се достигне Целта на творението.

Ето защо ако учим заради достигане на тази цел – да разберем, че има съд и има съдия, то това се нарича «Тора лишма». И това се явява смисълът на казаното: «Велико е ученето, водещо към действие». На пръв поглед би трябвало да се каже водещо към действия, а не към действие, в множествено число, а не в единствено, т.е. че човек ще може да извърши множество действия.

Но работата е там, че обучението трябва да го доведе само до едно – до вяра. А вяра се нарича «единствената заповед», «склоняваща към заслуги чашата на съда над целия свят». Вяра се нарича също «действие», защото всеки, който върши нещо, трябва да има причина за това, задължаваща го да извърши това действие според разума си. И това е общото между разума и действието.

Но когато става въпрос за „над знанието“, когато знанието не позволява на човек да направи действието, а точно обратното, то е нужно да признае, че в такова действие съвършено няма разум, а само действие. И в това е смисълът на казаното: «Извършващият една заповед е щастлив, че е склонил себе си и целия свят към чашата на заслугите», което означава «велико е ученето, водещо към действие», т.е. към действие без знание, наречено «над знанието».