Чуто в нощта на празника Пурим след четене на Мегила
(3 Март 1950 г.)

   Съществува обичай на празника Пурим да има курабийки с триъгълна форма, наречени хамен-ташим, т.е. «Джобовете на Аман». И е казано, че «човек трябва да се опияни до такава степен, че да не различава проклетия Аман от благословения Мордехай». И затова се ядат «Джобовете на Аман», за да помним, че Аман ни е дал само «джобове» – келим, желания, но не напълване. Тъй като само големината на желанието за наслаждение се намира във властта на Аман и това ние трябва да отнемем от него.

   Но е невъзможно тези желания за наслаждение да се напълнят с келим на Аман, а само с помощта на келим на «Мордехай», намерението за отдаване. Докато на получаващите келим действа цимцум (съкращение). И за това се казва: «Казал Аман в своето сърце: «На кого, освен на мен, ще поиска Царят да окаже почест!» (Мегилат Естер). Това се нарича истинско желание за наслаждение. Затова той казал: «Нека да донесат царските дрехи, които Царят е обличал, и да доведат коня, който е яздил Царят!».

   Но в действителност, желанията на Аман, които се наричат получаващи келим, не могат да получат нищо заради действащото над тях съкращение. В него има само желание и потребност за напълване, т.е. той знае какво да иска. И затова казал Царят на Аман: «Вземи бързо дрехите и коня и направи това, което си казал на Мордехай юдея».

   И това се нарича: «светлината на Аман в келим на Мордехай», т.е. в намеренията за отдаване.