Чуто на Шабат Трума (5 Март 1949 г.) в Тел-Авив

   «Велик е Творецът и само нищожният ще Го види» (Псалм 138). Как може да има подобие с Твореца, когато човек получава, а Творецът дава? За това е казано: «Велик е Творецът и само нищожният ще Го види». Ако човекът анулира своето «Аз», пропада цялото му самостоятелно егоистично мнение и власт, което го отделя от Твореца, и тогава той вижда Твореца, т.е. удостоява се със светлината Хохма, светлината на мъдростта и познанието.

   Но гордият и надменният е далеч от Твореца. Този, който остава в своя егоизъм, в своето «Аз», в своята власт, той се отделя от Твореца поради отсъствие на подобие в свойствата.

   Нищожност не се нарича това, че човек унижава себе си пред другите. Това е смирението, което човек усеща в работата като съвършенство. А нищожност се нарича усещането за срам и унижение, когато целият свят го засрамва и унижава. Затова в такъв случай той не усеща никакво съвършенство. Тъй като това е закон на природата: всичко, което мислят обкръжаващите, действа на човека. И този, когото хората уважават, усеща себе си съвършен, а когото засрамват, усеща себе си нищожен.