Чуто през месец Тевет (Януари 1928 г.) в Гиват Шаул (Йерусалим)

   Необходимо е да се внимава при всяко наслаждение човек да усеща съжаление за това, че тялото се наслаждава, защото наслаждавайки се, той се отделя от Твореца. Тъй като Творецът е даващият наслаждението. А ако човек получава наслаждение, то става противоположен на Твореца. Различието в свойствата определя духовно отделяне, и следователно, човек не може да се слее с Твореца.

   И как да изпълни завета: «Слей се с Него»?

Ако получава наслаждение, човек усеща страдание от това, че получава, и страданието анулира наслаждението. Подобно на страдащ от краста на главата, който е принуден да разчесва болното място, и от това получава наслаждение, макар да разбира, че така увеличава раната и болестта се обостря до състояние, което вече е невъзможно да се излекува. Излиза, че усещайки наслаждение, той действително не се наслаждава от него, макар да не е в състояние да удържи себе си от неговото получаване.  

   Точно така той трябва да гледа на получаваните наслаждения, че наслаждението се съпровожда с усещане за страдание от това, че наслаждавайки се, той се отделя от Твореца. До усещане, че не си струва да получава наслаждение, тъй като то е несравнимо със загубата от него. И такава работа се нарича работа на сърцето.

   (Святост – всичко, което приближава човека към работата на Твореца, се нарича святост.

   Нечистота – всичко, което отдалечава човека от работата на Твореца, се нарича нечистота.)