Чуто през месец Адар I (1940 г.) по пътя за Газа

   «Този, който оставя словото на Тора и се впуска в разговори, се храни с тлеещи въглени» (Талмуд).

   Когато човек се занимава с Тора и не прекратява своите занятия, за него Тора става пламтящ огън, изгарящ неговото егоистично начало. Благодарение на което той може да продължава своята работа.

   Но ако прекъсне своето изучаване по средата, и дори ако веднага се върне към нея и отново започне да се учи, то за него Тора се превръща в «тлеещи въглени». Т.е. тя вече няма сили да изгори неговото егоистично начало и тогава за него вкусът на Тора се разваля, и той е принуден да прекрати своята духовна работа.

   Затова, връщайки се към изучаване, човек трябва да внимава някак отново да не прекрати своето учение по средата. И благодарение на това, че приема такова решение за в бъдеще, отново се запалва пламтящият огън на Тора.