Чуто на 6-ти Тишрей (17 Септември 1942 г.)

   «Тъй като ревностна грижа за Храма Твой ме гризе, и ненавистници ме проклинат целия ден» (Псалм 69 и 42). Проклятията и ругатните могат да се изразяват различно:

   1. Във време на духовна работа, когато човек изпълнява някаква заповед, тогава тялото му говори: «Какво ще получиш от това? Каква изгода?». Затова, дори когато превъзмогва себе си и изпълнява действието насила – все едно, тази заповед става бреме и голям товар за него. И тук възниква въпросът: «Ако той действително изпълнява заповед на Царя и Му служи, нима не трябва да бъде в радост, както е свойствено служещият на Царя да се радва?». А тук се получава обратното. Той усеща проклятия и ругатни, и това принуждение доказва, че той не вярва, че служи на Царя. И няма по-лоша клетва от тази.

   2. Или той вижда, че не остава в сливане с Твореца целия ден, защото не усеща това със сигурност, а към пустотата е невъзможно да се прилепи. И затова неговото внимание се отвлича от Твореца. Докато истинското нещо, в което се усеща наслаждение, обратно, е трудно да се забрави. И ако той иска да се отвлече от него, то е необходимо да прилага големи усилия, за да го изхвърли от своите мисли. И това означава, че «ненавистници ме проклинат целия ден».

   Тези състояния са присъщи на всеки човек, разликата е само в усещането. Но дори когато човек не чувства това, то е, защото не му достига внимание, за да види своето истинско състояние. Подобно на човек с дупка в джоба, през която парите падат навън, и той изгубва всичките си пари. И не е важно, знае ли той, че има дупка, или не. Разликата е само в това, че ако му е известно за дупката, то той е в състояние да я оправи. Но това въобще не влияе на самата загуба на парите. И затова, когато той чувства как тялото, наречено негов ненавистник, проклина Твореца, той казва: «Тъй като ревностна грижа за Храма Твой ме гризе», тъй като желае да поправи това състояние.