Чуто на 1-ви Ав (21 Юли 1944 г.), в чест на завършването на книгата «Зоар»

Казано е: «Любящите Твореца ненавиждат злото! И ги спасява Творецът от ръцете на грешниците». И не е ясно каква е връзката между «ненавиждат злото» и «спасява ги от ръцете на грешниците»?

А също е казано: «Светът е създаден само за абсолютни праведници или за завършени грешници». Излиза, че за завършени грешници си е заслужавало да се създаде светът, а за несъвършени праведници – не?

Но работата е там, че от страна на Твореца в света няма нищо, което би имало двоен смисъл. А само в низшите творения, получаващи отгоре, има усещане съгласно получаваното: чувстват себе си добре или зле, света добър или лош. Тъй като обмислят предварително изпълнението на всяко действие, защото нищо не се върши без цел: те или желаят да подобрят своето състояние, или да влошат състоянието на някой друг. Но безсмислени и безцелни действия съвършено не подхождат на човек, който има цел в живота.

И съгласно това, как усещат управлението на Твореца в света тези, които приемат това управление, по своите усещания определят дали то е добро или зло. 

Затова любящите Твореца, т.е. разбиращите, че творението е било създадено за благото на създанието и за да може творението да го почувства, разбират, че да се усети това може само при сближаване и сливане с Твореца. И ако те чувстват някакво отчуждение от страна на Твореца, това се нарича злото в тях и в такъв случай те считат себе си злодеи. Защото в творението няма промеждутъчно състояние – или човек чувства Твореца и Неговото управление, или му изглежда, че всичко е дадено на волята на злата съдба.

А ако той чувства, че не може да лъже себе си в това, какво усеща и какво не усеща, то усещайки истината, незабавно започва да вика към Твореца да се смили над него и да го спаси от властта на нечистите сили и мисли. И затова, когато човек вика осъзнато и от усещането на истината, Творецът чува неговите молби, както е казано: «Близък е Творецът до всички, които викат истински», и ги спасява от ръката на злодеите (вътрешните егоистични желания и мисли).

Но докато човек не усети истината, т.е. истинската мяра на заключеното в него зло, докато не го почувства в достатъчна мяра, която би го подтикнала да вика към Твореца от безкрайни страдания, усещани от него при осъзнаването на собственото зло – егоизма, своята природа – до тогава той още не е достоен за спасение от това зло. Защото още не е разкрил необходимото кли, готово да чуе молитвата – това, което се нарича «от самата дълбина на сърцето». Той мисли, че в него, освен зло, има и нещо хубаво, добро в мислите и желанията.

Тоест той още не е проникнал във всички дълбини на своето сърце и в дълбините на сърцето си мисли, че има малко добро. И той не обръща внимание, има ли в него любов и трепет по отношение на Тора и на духовната работа, и затова не вижда истината.