Чуто на 1-ви Ав (21 Юли 1944 г.) на трапеза в чест на завършването на книгата «Зоар»

«Излизащото от сърцето влиза в сърцето». Но защо виждаме, че дори влязло в сърцето на човек, той въпреки това пада духовно от своята степен?

Работата е там, че когато човек слуша думите на Тора от своя рав, той веднага се съгласява с него и приема в себе си задължението да изпълни чутото от все сърце и душа. Но после, когато попадне в друго обкръжение, се смесва с желанията и мислите на болшинството, занимаващо се с глупости. И тогава той, неговите мисли, желания и сърце се подчиняват на болшинството. А ако човек няма сила да склони целия свят на чашата на заслугите, то светът го подчинява на себе си и той се смесва с техните желания.

И тогава той е като «стадо, водено на клане». Той няма никакъв избор – длъжен е да мисли, желае и иска същото, което иска болшинството. В такъв случай той избира чуждите мисли, стремежи и низки страсти, противни на духа на Тора, и няма никаква сила да се противопостави на влиянието на болшинството.

В такъв случай за него има един съвет: да се прилепи към своя рав и книги на вътрешно ниво, което се нарича «храни се от книгите и техните автори». И само с помощта на сливането с тях човек може да измени своите мисли и желания към по-добро. И никакви спорове и трикове няма да му помогнат в такъв случай да измени своите мисли. Спасението е само в сливането, тъй като сливането се явява чудесно средство, възвръщащо към Източника.

И само когато се намира в святост, той може да спори със себе си и красиво да ораторства как разумът го задължава винаги да върви по пътя на Твореца. Но след всички свои доводи и умувания, с помощта на които разчита да победи своите нечисти желания (ситра ахра), той твърдо трябва да осъзнае, че всичко това нищо не струва и не се явява оръжието, което може да победи във войната с егоизма. Защото всички тези разумни доводи са само следствие от гореспоменатото сливане.

Всички негови разумни доводи, с помощта на които той строи своите изводи, че е необходимо винаги да върви по пътя на Твореца, се основат на сливането с неговия рав. А щом загуби тази основа, изчезва цялата сила на тези доводи, защото сега той няма на какво да се опре. Ето защо човек в никакъв случай не трябва да се доверява на своя разум, а трябва отново да се «прилепи» към книгите и рава. Само това може да му помогне, а не разумът и премъдростите, защото в тях няма жизнен дух.