Чуто на изхода на  Шабат Ваикра (20 Март 1943 г.)

Най-важното е да не желаеш нищо друго, освен да отдаваш заради величието на Твореца, защото всички действия за получаване са порочни, а да излезеш от действията за получаване е невъзможно по друг начин, освен да преминеш в противоположното състояние, т.е. в отдаване. А движещата сила, тази, която те дърпа и склонява към работа, изхожда само от величието на Твореца.

И е необходимо да си дадем сметка, че така или иначе трябва да работим в този свят, а с помощта именно на тези усилия можем да постигнем резултати и наслаждения. С положените усилия и старания човек може да наслади или своето ограничено тяло, подобно на временен гост, или вечния Хазяин. В такъв случай неговото старание не изчезва, а остава във вечността.

Това е подобно на човек, по силите на когото е да построи цяла страна, а той построява само колиба, която се разрушава под напора на вятъра и всички негови старания са напразни. А ако усилията му са били приложени към духовното и той самият остава в духовното заедно с тях, то всички негови усилия остават с вечен резултат. И само изхождайки от тази цел той трябва да получава основата на своята работа, а всички останали основи са неправилни.

Силата на вярата е достатъчна, за да може човек да работи за отдаване. Това означава, че човек може да бъде сигурен в това, че Творецът приема работата му дори и да му се струва, че тя не е толкова важна. Така или иначе, Творецът приема всичко. Всяка работа е желана от Твореца и Той я приема, ако човек посвещава своите усилия на Него.

Но ако той иска да използва вярата за получаване на наслаждения, то тя му се струва недостатъчна, т.е. в него възниква съмнение във вярата. Причината е в това, че получаването не се явява истина. В края на краищата за човека не остава нищо от тази работа, а всички нейни плодове отиват само за Твореца. Следователно съмненията на човек са верни. С други думи, тези чужди мисли, появяващи се в съзнанието му, са истински аргументи - справедливи възражения.

Докато ако човек иска да използва вярата си, за да върви по пътя на отдаването, в него не възникват никакви съмнения във вярата. А ако има съмнения, то той трябва да знае, че вероятно не желае да върви по пътя на отдаването, защото за отдаване вярата е достатъчна.