Чуто в 4-тия ден на Трума (10 Февруари 1943 г.)

Казано е: «Съдбата – това е желание (възбуждане) свише», т.е. нисшият по никакъв начин не е в състояние да окаже някакво влияние на това. Затова в «Мегилат Естер» за Пурим е казано: «Хвърлил жребий (пур)», т.е. определил съдбата, когато Аман обвинява евреите в това, че не изпълняват законите на Царя.

Смисълът на казаното е в това, че в началото духовното робство у работещия над себе си започва в «ло лишма», заради себе си. Затова възникват обвинения: защо им се дава Тора и е позволено после да поправят своите намерения и да достигнат «лишма», заради Твореца – действително ли те са достойни да получават светлина и висши постижения?

Появява се обвинител и обвинява: «Защо им се дават тези висши постижения, над които те не са работили, нямали са намерение да ги достигнат, не са си ги поставяли за цел, а всичките им мисли и цели са били само заради себе си, което се нарича «ло лишма»?

Затова е казано: «Грешникът се готви, а праведникът получава». Тъй като в началото човек работи като грешник, «ло лишма», заради себе си, а после се удостоява с «лишма» и цялата негова работа и усилия влизат в святостта, за отдаване, което и се нарича «а праведникът получава».

Затова има сходство между празниците Пурим и Йом Кипурим (ки-пурим, където ки е подобен, т.е. «подобен на Пурим»). Пурим произлиза от желание свише, а Йом Кипурим идва от желание от долу, от творението, в следствие на неговите разкаяния и поправяния. Но също, в това има и желание (възбуждане) свише, съдба, където «един жребий — за Твореца и един — за нечистата сила». Но избира Творецът.