Чуто на 12-ти Шват (6 Февруари 1944 г.)

Необходимо е да се знае, че причината за трудността, която изпитва човек, в желанието си да анулира себе си заради Твореца, за да не се грижи изобщо за себе си, се състои в това, че човек усеща сякаш целият свят е останал на мястото си, а той изчезва от този свят и оставя своето семейство и приятели в името на анулирането на себе си заради Твореца. Причината за трудността е проста и се нарича „отсъствие на вяра”. Тоест, той не вижда пред кого и заради кого трябва да анулира себе си, защото не усеща съществуването на Твореца. Именно това предизвиква трудност.

Но щом усети Твореца, душата му веднага ще пожелае да се съедини с корена, да се включи в него и да анулира себе си, като свещ пред факел, без да разсъждава ни най-малко, защото в него това ще се случи естествено.

Затова главното, което човек трябва да постигне, е усещането за Твореца, за да почувства, че светът е изпълнен с Неговото величие. И в постигането на това усещане трябва да се прояви цялото усилие на човека в духовната му работа. Тоест, в осъзнаването, че единственото, което му липсва, е вярата в Твореца. И нека не мисли за нищо друго, освен за най-важната награда, която би искал да получи за своята работа - да се удостои с вяра в Твореца.

И трябва да се знае, че няма разлика между голямото светене и малкото, които човек постига. Защото в светлината никога не настъпват никакви промени. А всички промени в усещането изхождат от промените в келим, получаващи висшата светлина. Както е написано: „Аз своето АВАЯ не съм променял”.

Затова, ако човек е способен да увеличи своите келим (желания), в същата степен той увеличава количеството светлина, влизаща в тях. Въпрос: с какво могат да се увеличат келим? С това, че човек възхвалява и възвеличава Твореца в очите си, че усеща благодарност за това, че Творецът го е приближил към Себе си, че му е дал възможност макар и малко да Го усети и да се замисли, колко важна за него е връзката с Твореца. И колкото по-голяма значимост придава на това човек, толкова по-големи стават неговите келим, и толкова повече светене усеща в тях.

Но понеже човек винаги усеща само вътре в своите желания, той никога не е в състояние да оцени точно реалното ниво на връзката между него и Твореца. А само в степента, в която я цени, той постига нейната възвишеност и значимост. И по този начин може да се удостои, светлината да остане в неговите келим завинаги.