Чуто на 20 Сиван
В този свят има само две възможни състояния:
1. Състояние, когато светът се нарича «страдание».
2. Състояние, когато светът се нарича «Шхина».
Преди човек да се удостои с поправяне на всички действия в намерение за отдаване, той усеща, че светът е пълен със страдания и болка. Но когато се удостои и види, че Шхина (присъствието на Твореца) запълва целия свят, то Творецът се нарича «Напълващ целия свят», и светът се нарича «Шхина», получаваща от Твореца. И това състояние се нарича единство на Твореца и Шхина, защото както Творецът дава на творенията, така и светът сега само отдава на Твореца.
И това е подобно на тъжна мелодия, когато има музиканти, умеещи да изразят страданието, заключено в нотите. Защото всяка мелодия, като човешки разказ, изразява чувствата, за които иска да разкаже. И ако мелодията трогва слушателите до сълзи, и всеки плаче от усетеното страдание, предавано от музиката, тогава тя се нарича «мелодия», която всички обичат да слушат.
Но как могат хората да се наслаждават на страданията? Това е така, защото мелодията изразява не настоящите усещания на страданията, а тези които са били в миналото, т.е. вече са поправени и са се «подсладили» с напълване от желаното. Затова хората обичат да слушат такива мелодии, тъй като им напомнят за «подсладените» лишения и страдания от миналото. Ето защо тези страдания са сладки, и е сладко напомнянето за тях. И в такъв случай светът се нарича «Шхина».
Основното, което е необходимо да се знае и усети е, че има Управляващ всички, както е казал Праотец Авраам: «Не може да има столица без Владетел». И не трябва да се мисли, че в света действа някаква случайност. Но нечистата сила (ситра ахра) принуждава човек да съгреши и да каже, че всичко е случайно. И това се нарича тайната на «семената, разпръснати напразно», което е съзвучно с думата «случайност», която внушава на човек да мисли, че всичко е случайно. (Но и това, че тези нечисти сили принуждават човека да съгреши, помисляйки си, че в света управляват случайностите, а не висшето управление, също не е случайно, а съгласно желанието на Твореца.)
Но човек трябва да вярва във възнаграждението и наказанието, в наличието на Съд и Съдия, в пълното висше управление на възнаграждението и наказанието. Тъй като понякога при човек идва някакво желание и стремеж към духовното, а той мисли, че то е дошло при него случайно. Но и в този случай той е длъжен да знае, че преди това е извършил работа, служеща за «действие, предшестващо чутото», т.е. молил за помощ свише, за да съумее да извърши някакво действие с намерение заради Твореца. И това се нарича молитва, издигане на МАН.
Обаче човек вече е забравил за това и не го е взел под внимание, защото не е получил незабавно отговор на своята молитва, за да може да каже, че Творецът действително чува всяка молба. Но все пак човек трябва да вярва, че съгласно духовните закони, отговорът на молитвата може да дойде след много дни и месеци. Ето защо не трябва да се мисли, че той случайно е получил това ново вдъхновение и устремяване към духовното, което сега усеща.
Понякога човек казва: «Сега аз усещам, че нищо не ми трябва, и няма в мен никакви тревоги и притеснения, и мозъкът ми е спокоен и чист. Затова сега мога да концентрирам своите разум и сърце, мисли и желания в работа за Твореца». С това той сякаш казва, че работата му за Твореца, нейният резултат, зависи от неговите способности и усилия, и той случайно е попаднал в такова състояние, когато може да се занимава с духовно придвижване и да постигне духовни резултати. Но в такъв случай, той трябва да разбере, че това състояние е дошло при него в отговор на това, за което се е молил преди, и неговите предишни усилия са предизвикали сега отговора на Твореца.
Когато човек се задълбочава в книгите по кабала, получава някакво светене и въодушевление, той обикновено също счита това за случайно. Но всичко произлиза от управлението на Твореца. И даже ако човек знае, че цялата Тора, това са имената на Твореца, той може все пак да каже, че е получил светене от книгите.
Но той много пъти отваря една и съща книга, знаейки, че цялата Тора е имената на Твореца, и все така не получава никакво светене и усещане. Всичко е сухо и никакво знание за това, че тази книга говори за Твореца, не му помага.
Затова, когато човек се задълбочава в книгите, той е длъжен да възложи надеждите си на Твореца, за да бъде неговото учене на основа на вярата, вяра във висшето Управление, че Творецът му отваря очите. Тогава той започва да се нуждае от Твореца и да установява връзка с Него, и с помощта на това той може да се удостои със сливане с Твореца.
Има две противоположни една на друга сили: висша и нисша. Висшата сила означава, че всичко е създадено само заради Твореца, както е казано: «Всичко назовано с имената Мои, съм създал Аз за слава на Себе си». Нисшата сила е егоистичното желание да получи наслаждение, утвърждаващо, че всичко е създадено само за него: както земното, материалното, така и висшето, духовното – всичко е за негово лично благо. И егоизмът смята, че му се полага да получи и този свят, и бъдещия свят. И разбира се, в това противопоставяне побеждава Творецът, но такъв процес се нарича «Път на страданията». И той е много дълъг.
Но има кратък път, наречен «Път на Тора». И стремежът на всеки човек трябва да бъде да съкрати времето, което се нарича «ахишена». Иначе ще се движи по естествения ход на времето – «беито» под натиска на страданията. Както е казано от мъдреците: «Удостоете се – ще ускоря времето (ахишена). Ако не се удостоите – всичко ще бъде в своето време (беито), и Аз ще поставя над вас такъв владетел, като Аман, който ще ви принуди по неволя да се върнете в правилния път».
А Тора започва с думите: «В началото... земята е била пуста и хаотична, и мрак над бездната...» и завършва с думите: «...в очите на целия Израел». В началото човек вижда, че земният живот е мрак, хаос и пустота. А после, когато поправи себе си, придобива намерение «заради Твореца», и тогава се удостоява: «И казал Творецът: Да бъде светлина...»; докато не постигне последната степен на духовното развитие – «...в очите на целия Израел», което означава разкриване на светлината на всички души.