Чуто в Съботната вечер на 9 Ияр (14 Май 1943 г.)

    «Прегрешението не отменя заповедта, и заповедта не отменя прегрешението». Духовната работа на човек се заключава в това да върви по добрия път, но неговото зло начало не му позволява. И е необходимо да се знае, че човек не е задължен да изкоренява злото от себе си – това е напълно невъзможно. А трябва само да ненавижда злото, както е казано: «Любещите Твореца ненавиждат злото!». И е необходима само ненавист към злото, защото ненавистта разделя тези, които по-рано са били близки.

    Затова, само по себе си, злото не съществува, а съществуването на злото зависи от любовта към доброто и ненавистта към злото. Ако в човек има любов към злото, то той попада в мрежата на злото. А ако ненавижда злото, то се освобождава от влиянието му, и злото няма никаква възможност да властва над човека. Получава се, че основната работа на човек се заключва не в работата над самото зло, а в любовта или ненавистта към него. И затова прегрешението води до следващо прегрешение.

    Но защо за наказание дават на човек да извърши още едно нарушение? Тъй като ако човек падне от нивото на своята духовна работа, на което е бил, е необходимо да му се помогне да се вдигне. А тук виждаме, че свише му добавят пречки, за да падне още по-ниско отколкото първия път, от първото прегрешение.

    Това се прави умишлено свише: за да почувства човек ненавист към злото, му добавят зло, за да почувства доколко прегрешението го е отделило от духовната работа. И макар че е съжалявал и се е разкайвал от първото прегрешение, това съжаление и разкаяние все още не са били достатъчни, за да се прояви в него ненавистта към злото. Затова прегрешението води до прегрешение, и всеки път човек се разкайва, и всяко разкаяние ражда ненавист към злото, докато в него не възникне такава ненавист към злото, че той напълно се освобождава и отделя от злото, защото ненавистта предизвиква отделение.

    Получава се, че ако човек разкрие такава степен на ненавист към злото, която го довежда до отделение от злото, той не се нуждае от това прегрешението да предизвиква последващи прегрешения, и така печели време. А вместо ненавист към злото стига до любов към Твореца. И затова е казано, че «любещите Твореца ненавиждат злото». Защото те само ненавиждат злото, но злото остава да съществува на своето място – необходима е само ненавист към него.

    И това следва от казаното: «Защото малко си смалил Ти човека пред ангелите». Затова казала Змията: «И ще бъдете, като Боговете, познаващи доброто и злото». Тоест, човек влага усилия, желаейки да разбере, подобно на Твореца, целия път на висшето управление. Но за това се казва: «Високомерието на човек го унизява», защото желае да разбере всичко със своя животински разум. Ако не разбира, се чувства унизен.

    Работата е в това, че ако човек усеща в себе си устрем да опознае нещо, това е признак, че трябва да познае желаното. И ако се издигне над своето собствено разбиране и вместо усилията да опознае желаното, приема всичко с вяра над разума, човечеството счита това за най-голямото унижение. Получава се, че колкото е по-силно неговото искане да узнае повече, толкова в по-голямо унижение пребивава, приемайки вярата над знанието.

    Ето защо е казано за Мойсей, че е бил скромен и търпелив, т.е. усещал е страданията от унижението в най-голяма степен.

    И затова е казано, че Адам до прегрешението е вкусил плодовете от Дървото на живота и се е намирал в съвършенство, но не е могъл да се издигне над своето стъпало, защото не е усещал никакъв недостиг в своето състояние. И затова не е могъл да разкрие имената на Твореца. Затова неговото прегрешение, «ужасно за цялото човечество», е било необходимо, когато е вкусил плода от Дървото на познанието на доброто и злото, от което е загубил цялата висша светлина и е трябвало отново да започне работа.

    И за това е казано, че е изгонен от Райската градина. Защото, ако след прегрешението вкуси от Дървото на живота (което означава вътрешната част на световете), то ще живее вечно, т.е. ще остане вечно в своето непоправено състояние. Тъй като не ще усеща в своето грешно състояние никакъв недостиг. Ето защо, за да се даде възможност на човек да разкрие в себе си всички имена на Твореца (усещането на висшата светлина), които се разкриват с поправянето на доброто и злото, Адам е трябвало да вкуси от Дървото на познанието.

    Това е подобно на човека, който желае да даде на другаря си съдържанието на цяла бъчва вино. Но онзи има само малка чаша. Какво прави домакинът? Той напълва малката чашка на своя другар, която той занася в дома си и я изпразва в своята стояща в дома му бъчва. Връща се отново, и този процес се повтаря, докато цялото съдържание от бъчвата на домакина не се прехвърли в неговата бъчва.

    А съм чувал още и притчата за двама другари, единият от които бил цар, а вторият – бедняк. Чувайки, че неговият другар е станал цар, беднякът се отправил към него и му разказал за своето бедствено положение. И царят му дал писмо до своя ковчежник с указание, че в течение на два часа той може да получи толкова пари, колкото пожелае. Беднякът дошъл при ковчежника с неголяма купа, влязъл и я напълнил с пари.

    А когато излязъл, служителят ударил по купата и всичките пари паднали на земята. И така се повтаряло всеки път. И заплакал беднякът: «Защо той прави това?!» Накрая, служителят казал: «Всички пари, които взе, са твои! Можеш да ги вземеш със себе си. Тъй като ти нямаше съд (келим), за да вземеш достатъчно пари от хазната». Затова беше намислена такава хитрост.