Чуто на 16 Шеват (13 Февруари 1941 г.)

    Известно е, че основното е да се доставя наслаждение на Твореца. Но какво означава отдаване? Тъй като това е толкова обичайна за всички дума, а навикът притъпява вкуса. Затова е необходимо добре да се разбере какво означава думата «отдаване».

    Работата е в това, че в отдаването на човека взима участие желанието за получаване на наслаждение, (т.е. желанието за наслаждение може да се използва, ако е поправено). Тъй като без това не може да има никаква връзка между Твореца и творението, между Даващия и получаващия. Не може да има партньорство, когато единият дава, а вторият нищо не му връща в отговор. Защото само когато двамата проявяват любов един към друг, тогава има връзка и дружба между тях. Но ако единият проявява любов, а другият не му отговаря с взаимност, то такава любов не може да съществува.

    И мъдреците казват за думите: «И Творецът каза на Сион: Моят народ си ти!» (Исая 51), което е нужно да се чете не «народът си ти!», а «с кого си ти?». И това означава: «С кого си в партньорство?» Т.е. творенията трябва да са в партньорство с Твореца. Затова, когато човек иска да отдава на Твореца, той трябва също да получава от Него – тогава това е партньорство, защото както Творецът отдава, така и човекът отдава.

    Но желанието на човек трябва да се стреми да се слее с Твореца и да получи Неговата светлина и Живот, защото целта на творението е да наслади създанието. Но в следствие на разбиването на келим в света Некудим, желанията са паднали във властта на егоизма, клипот. И от това са се появили в желанието, в кли, две особености:

    Стремеж към наслажденията в отделеност от Твореца – съответно, работата да се излезе изпод властта на тази клипа, се нарича «пречистване» (таара).

    Отдалечаване от духовните наслаждения, заключващи се в това, че човек се отдалечава от духовното и няма никакъв стремеж към духовното. Поправянето на това се нарича «святост» (кдуша) и се постига със стремеж към величието на Твореца. Защото тогава Творецът свети на човека в желанията за усещане на величието на Твореца.

    Но трябва да се знае, че в степента, в която в него има чисти келим (келим де-таара), определящи неговата «ненавист към злото» (егоизма), в същата степен той може да работи в святост, както е казано: «Любещите Твореца ненавиждат злото».

    Получава се, че има две особености: очистване и святост.

    Святост се нарича кли, подготовката за получаване на изобилието на Твореца, в съответствие с Неговия замисъл «да наслади творението». Но това кли се отнася към творението, защото е в ръцете на човек да го поправи, т.е. по силите му е да се стреми към доброто така, че да умножава своите усилия в постигането на величието на Твореца и в анализа на собствената нищожност и низост.

    Докато светлината, която трябва да се разкрие в това кли на святостта, е във властта на Твореца. Творецът излива Своето изобилие над човека, и не е във властта на човека да повлияе на това. И това се нарича: «Тайните на мирозданието се отнасят към Твореца».

    А тъй като замисълът на творението, наричан «наслаждение на създанията», започва от света на Безкрайността, то ние се молим, обръщайки се към света на Безкрайността, т.е. към връзката на Твореца с творенията. Затова е казано от Ари, че е необходимо да се молим към света на Безкрайността, а не към Ацмуто, защото Ацмуто няма никаква връзка с творенията. Тъй като началото на връзката на Твореца с творенията започва в света на Безкрайността, където се намира Неговото име, кли, коренът на творенията.

    Затова се казва, че молещият се се обръща към името на Твореца. Това Име, кли в света на Безкрайността, се нарича «кула, пълна с изобилие». И така ние се молим към Неговото име, за да получим всичко, намиращо се в Него, защото това е приготвено за нас изначално.

    Затова Кетер се нарича желанието да се наслади създанието. А самото изобилие се нарича Хохма. Затова Кетер се нарича «Безкрайност» и «Творец». Но Хохма още не се нарича творение, защото в нея все още няма кли, и тя се определя като светлина без кли. Ето защо Хохма също се определя като Творец, защото е невъзможно светлината да се постигне извън кли. А цялата разлика между Кетер и Хохма е в това, че в Хохма коренът на творението се разкрива повече.