Чуто в 4-я полупразничен ден на Сукот

    Радостта е показател за добри действия: ако действието е добро, т.е. свято, не заради себе си, а само заради Твореца, то им се разкрива радост и веселие.

    Но има и нечиста сила, клипа. И за да се определи чисто ли е това желание или нечисто (свято, алтруистично или земно, егоистично) е необходим анализ в разума, «в знанията»: в чистото желание има разум, а в нечистото няма. Защото за нечистата сила е казано: «Другият бог е безплоден и не носи плодове». Ето защо, когато към човека идва радост, той е длъжен да се задълбочи в Тора, за да му се разкрие мъдростта, мнението и знанието на Тора.

    Също е необходимо да се знае, че радостта се явява светене свише, което се разкрива на молбата (МАН) на човека за възможност за добри действия. Творецът винаги съди човек по тази цел, която той сега желае да постигне. Следователно, ако човек приеме в себе си волята на Твореца завинаги, незабавно в отговор на това решение и желание му свети висша светлина. Тъй като природата на висшата светлина е вечна и постоянна, и тя може да свети само ако в човека има постоянно добро желание.

    И макар да е известно на Твореца, че този човек в следващия момент ще падне от своята духовна степен, Творецът все едно го съди по това решение, което в настоящия момент е приел за себе си човек. И ако човек е решил да приеме в себе си напълно и вечно властта на Твореца във всички свои желания (в това, което усеща в себе си сега), това се счита за съвършенство.

    Но ако човек, приемайки властта на Твореца, не желае да остава под нея вечно, такова действие и намерение не се счита за съвършено и висшата светлина не може да свети в него. Тъй като висшата светлина е съвършена, вечна, постоянна и никога не се изменя, докато човек иска това настоящо състояние, в което той сега се намира, да не трае вечно.